Н а 19 октомври 1925 г. избухва гръцко-българският пограничен конфликт, останал в историята като Петричкия инцидент – събитие, което за кратко време обостря отношенията между двете съседни държави и поставя Балканите пред ново напрежение в междувоенния период.
Инцидентът започва, когато гръцки войник навлиза в българска територия и след предупреждение е застрелян в 14 часа от български граничари. Гръцки граничари се опитват да приберат тялото и започва престрелка.
Готвещият се за избори диктатор в Гърция генерал
Теодорос Пангалос използва инцидента, разпалва националистическа истерия в страната и на 22 октомври 1925 го., без да обявява война, заповядва на 6-а гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България.
Девет батальона с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки форсират българската граница на фронт от 30 км и навлизат на 10 – 12 км в страната, завземат десет български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея.
Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци.
След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение.
Отправя меморандум до Обществото на народите и Великите сили, които току-що са постигнали споразумение на конференцията в Локарно, за спиране на гръцкото нашествие.
Чуждестранните кореспонденти, особено Рубен Маркъм, описват грабежите, палежите и убийствата, причинени от гръцките войски. Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва причините за конфликта.
След три седмици проучване на положението и обиколка из местата на инцидента анкетната комисия на Ръмболд подготвя доклад от 15 страници, който представя пред Съвета на народите. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Гръцкото правителство е виновно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение.
- Битката при Зама
На този ден през 202 г. пр.н.е. се разиграва решаващата битка при Зама, която поставя край на Втората пуническа война и променя хода на древната история. На бойното поле се срещат две от най-големите военни сили на античността – римските легиони, командвани от Сципион Африкански, и нахлуващата картагенска армия под ръководството на легендарния Ханибал Барка.
След почти 17 години на непрекъснати конфликти между Рим и Картаген, битката при Зама се оказва решаваща. Ханибал, който до този момент е носил многократни победи в Италия и е смятан за непобедим стратег, се изправя срещу добре подготвената и дисциплинирана римска армия. Сципион, изучил тактиката на своя противник, въвежда нови бойни формации и използва ефективно римската конница, която успява да обърка слоновете, използвани от Картаген.
След тежки сблъсъци и стратегически маневри, римските легиони нанасят тежко поражение на картагенците.
Ханибал е принуден да отстъпи и това поставя край на амбициите на Картаген да доминира в Средиземноморието. Победата при Зама не само укрепва Римската република като водеща сила в региона, но и утвърждава Сципион Африкански като един от най-великите военни командири на античността.
След битката Картаген е принуден да приеме тежки мирни условия, включително значителни военни и финансови контрибуции, което драстично намалява влиянието на града-държава. Рим от своя страна излиза като безспорен хегемон в Западното Средиземноморие.
Още събития на 19 октомври:
- 1812 г. – Наполеон I с френската армия се оттегля от Москва.
Родени:
- 1862 г. – роден е френският изобретател Огюст Люмиер
- 1897 г. – роден е българският революционер Владо Черноземски
Починали:
- 1937 г. – умира новозеландският физик, Нобелов лауреат Ърнест Ръдърфорд
- 1967 г. – умира българският авиоинженер Асен Йорданов
