Най-старите медни рудници на Европа се намирали край Стара Загора.
Направени проучвания доказват, че произведените от “заралийски” метал предмети са на възраст от около 5600 години. В местността Мечи кладенец е имало 10 или 11 рудника с добре организиран работен процес. Били използвани инструменти и технологии, много сходни на съвременните.
Археолозите смятат, че тракийските рудари и металурзи са добивали суровина за различни точки на Стария континент и търгували с нея. Според някои източници тук са работели едновременно по около 3500 човека. Медта била добивана ръчно с тежки чукове, които раздробявали скалата на повърхността или на малка дълбочина. Рудата се пренасяла в затворени за външни хора селища, където ставало топенето. Охрана пазела, за да не бъде открадната тайната на металолеенето.
Според една теория мястото се обезлюдило, защото се изчерпали находищата, но според друга древните металурзи напуснали, за да запазят тайните си от варварските нашественици. Хората, които се занимавали с металолеене, предавали тайните на занаята само на роднини. Така образували специална каста и имали обществено положение почти като жреците.
„Беше отдавна. Започнах като занаятчия в златарско ателие в Стара Загора. След време се върнах в Казанлък и работех в леярско ателие, след това във второ и така занаятът ме увлече. През свободното време, сред топлината на пещите и разхвърляните калъпи измислях и изработвах свои модели.”
Красимир Младенов вдигаше поглед, за да си представи един или друг детайл от модела на пан, който оформяше и продължаваше разказа си. „Чичо ми беше изкусен златар и от него се запалих по златарството, оказа се обаче, че не е моят занаят, златото не беше металът, близък до мен. А много от тайните на скулптурата и металолеенето съм научил от братовчед ми Димитър Димитров от Стара Загора, той ми предаде важни уроци за занаята.”
Краси отново погали вече изработения - от пластелин, пан, за да усети с пръсти и най-малката неравност. Всичко трябваше да е идеално.
Зимното слънце преполовяваше деня. Лъчите му свойски се разхождаха по натрупаните предмети в малкото ателие на улица „Тулово” в Казанлък. Парчета пластелин, шлифован рог, наполовина разделени гипсови отливки, снимки на древни предмети, длета и инструменти, придаваха на мястото специално звучене. Тук се отлива история, с много прецизност и уважение.
„Всеки модел първо се изработва от глина, аз ползвам пластелин, който подобрявам. Той се моделира, след това се сваля в силиконов калъп, от силикона се вади восъчен модел, който отново се обработва. Подготвя се за леене, използваме вакуумно, защото позволява по-прецизни изработки. Следва направата на гипсов цилиндър, който се изпича, от малък отвор изтича восъкът и в кухината се излива разтопеният метал. После идва обработката на метала и по-фината част от процеса - патинирането. Работя предимно с месинг и сребро. Харесвам чистите форми, опитвам се в интерпретацията на стари предмети да добавям и модерно звучене. Вярвам в удачното сливане на миналото с интересното ни настояще.”
В ателието на Красимир Младенов е изработена и репликата на главата на владетеля на Одриското царство Севт III (оригиналът на пластиката е открит през 2004 г. при разкопки на могилата Голяма Косматка). Тогава, за да е сигурен, че ще се доближи максимално до ювелирната изработка на древните леяри, прекарал часове пред оригиналната маска, съхранявана в Националния исторически музей.
„Ако трябва да правя възстановка, както при главата на Севт III, работя по снимки. Ползвах снимки, разглеждах модели на маската, публикувани в албуми, в интернет. Изработката ми отне повече от шест месеца, всичко е много бавно и прецизно, но пък си струва всяка минута. Древните леяри също изработвали по подобен начин моделите, например калъпът за маската на Севт III е направен от кал и конски косми. Най-често използвали кал, говежда тор, смесени с конски косми. Преди това изработвали моделите от глина. После ги сваляли от керамика, има много открити стари матрици, едните керамични, други от камък, които свидетелстват за това.”
Пълният текст на „Тайно съглашение с древността“.
