Теодор Ушев: Най-важната битка за артистa е със собственото му его

„Най-важната битка за всеки артист е битката със собственото му его. Затова винаги се опитвам да се приземявам, да не се увличам, да не превръщам нищо в мания или самоцел – нито успехите, нито неуспехите. Признанието, което получих за „Глория Виктория“ е страхотно, но с него нещата нито започват, нито свършват“, казва българският аниматор Теодор Ушев.

В какво се крие тайната на добрите филми? Каква е съдбата на книгите в дигиталния свят? Какво вдъхновява твореца? На тези и други въпроси отговаря аниматорът в специално интервю за Vesti.bg.

Той е аниматор, пробил в Канада. Неговият филм „Глория Виктория“ беше в десетката за Оскарите за 2013 г. Има богата визитка, оцветена с куп награди и номинации. Преподава и провежда майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света. През май т.г. Канадският филмов институт издаде книга, посветена на филмите му. През юни ще открие и първата си изложба в България.

Той е Теодор Ушев. Завършил е специалност "Графичен дизайн" в Художествената академия. Вече 15 години живее и работи в Канада. 46-годишният аниматор е син на художника Асен Ушев. 

Следва целият текст на интервюто.

- В началото на месец май Канадският филмов институт издаде книга за вас - „Тъмно огледало: Филмите на Теодор Ушев /Dark Mirror : THE FILMS OF Theodore Ushev“. Разбрахме, че представянето ѝ пред канадската публика е било доста интересно и нетрадиционно. Бихте ли разказали как премина специалното събитие и книгата радва ли се на интерес?

- Представянето на книгата беше в началото на май в Отава. Истината е, че дотогава аз самият не знаех какво точно да очаквам от тази книга. Нейният редактор – Том Максорли, който е директор на Канадския културен институт, ми каза, че различните автори, които участват в книгата, подготвят материали, помоли ме да отговоря на предварителни въпроси и ме покани направо на представянето на „Тъмното огледало“. Беше приятно изживяване за мен, огромна изненада и чест. В деня след премиерата бях поканен да направя пърформанс. Беше в една англиканска църква, много красива сграда с прекрасни витражи. Моето оборудване всъщност беше разположено на самия олтар на църквата – огромен екран, прожектор, осветление. Прожекция на част от филмите ми. Под внушението в църквата, посланието им тотално се променя.

- А защо точно „Тъмно огледало“? Какъв човек е Теодор Ушев?

- Всъщност отпратка към Бергман и неговия филм „През огледалото“. Един от популярните ми филми – „Дневниците на Липсет“, който се състезаваше за "Оскар" преди 4 години, започва с цитат от Библията „Засега ние виждаме света като през тъмно огледало, неясен и мътен. Но в бъдеще ще настъпи прозрение.“

Какъв човек съм? Като всички – с добри и не толкова добри моменти, със светли и понякога мрачни мисли.

- Вие сте един от най-успелите български аниматори, Ваш филм бе сред селекцията от десетте най-харесвани заглавия от късометражни анимационни филма от Американската филмова академия, борещи се за престижната награда "Оскар"? Разкажете ни как всъщност се ражда една анимация?

- Различно. Понякога първо е идеята, просто нещо ми хрумва, вдъхновява ме, провокира ме към някаква мисъл. Друг път първо е музиката. Всъщност най-често първо идва музиката, а с нея и отделни сцени, моменти. Например „Демони“, филмът, който направих по парчето на Котарашки, беше точно такъв случай. Помолиха ме да направя клип по едно от парчетата в албума, чух го, избрах „Демони“, зверски ми хареса и ето как се появи филмът. Историята беше такава: докато се прибирах към вкъщи, намерих изхвърлени на боклука плочи и си помислих, че бих могъл да рисувам върху тях. Да използвам същия модел на Котарашки, който би им подхождал най-добре – да използвам готови подложки, върху които да се създава, надгражда. Ето как се ражда един филм.

- „Глория Виктория“ бе номиниран и за холивудските награди за анимационни филми „Ани“, заедно с най-новия филм за Мики Маус на "Дисни"? Разкажете ни как приехте тази номинация?

- Като признание за добре свършена работа. Бях наистина изненадан, защото наградите „Ани“ са награди на холивудската индустрия. Твърде рядко се случва независим и експериментален филм като „Глория Виктория“ да попадне след избраните, още повече след номинираните. Един от коментарите на шефа на Академията на наградите беше, че „Глория Виктория“ маркира за пръв път нов начин на наративност в анимацията, който дава ново възприятие на 3D технологията и използването ѝ в авторското кино. Което за мен е оценка, много по-важна от самата награда и поредната статуетка, която съм получил.

- „Глория Виктория“ бе обявен и за филм на 2013 г. от 15 критици и директори на фестивали от цял свят? Това безспорно е огромно признание за работата Ви. Кара ли Ви да се смятате за успял човек?

- Успехът не е еднозначно понятие. Всяко признание, разбира се, ме кара да се да се чувствам щастлив, да имам усещането за добре свършена работа. Но смятам, че най-важната битка за всеки артист е битката със собственото му его. Затова винаги се опитвам да се приземявам, да не се увличам, да не превръщам нищо в мания или самоцел – нито успехите, нито неуспехите. Да, признанието, което получих за „Глория Виктория“ е страхотно, но с него нещата нито започват, нито свършват.

- Какво именно прави един филм добър?

- Когато има заряд, идея, енергия. И е искрен. Правят се много добри филми, но тези, които остават, са филмите, в които публиката усеща емоцията и откровеността на автора.

- Какво вдъхновява Вас самия?

- Изкуството във всичките му форми – галерии, концерти, филми, книги. Най-често идеите ми идват като рефлексия на изживяване, провокирано от произведение на изкуството.

- Какво Ви зарежда с положителна енергия?

- Образно казано – гората и водата. Малкото време, с което разполагам за нещата, които обичам да правя, освен работата ми.

- Кое Ви кара да се усмихнете дори в някой мрачен ден?

- Децата.

- А кое Ви натъжава?

- Глупостта и арогантността. Най-често вървят ръка за ръка.

- Разкажете ни повече и за последните Ви проекти? Единият от тях е инсталацията „3-ата страница след слънцето“?

- Инсталацията е размисъл за съдбата на книгите в дигиталния свят. Не дава готови отговори. Във фокуса на инсталацията са поставени 3 книги-символи – Библията, френско-английски речник и филмов каталог. Страниците на хартиените тела, изложени в стъклени кутии, са използвани като палимпсест и изрисувани върху основното съдържание. В помещението са поставени 3 екрана, на които ще се излъчват 3 абстрактни анимации, изработени специално за инсталацията.

- А кое е най-новото Ви начинание?

- Започвам работа по един по-голям проект – 25-минутен анимационен филм по роман на български автор. Това е най-амбициозният ми проект досега и вероятно ще ми отнеме 3–4 години. Междувременно имам поети ангажименти, по които продължавам да работя – инсталации, мултимедийни проекти, по-малки филми.

- Сега сте в България, тъй като ще участвате във фестивала ONE DESIGN WEEK, в Пловдив? Разкажете ни малко повече за това какво могат да очакват хората да видят от творбите Ви по време на фестивала?

- Организаторите на ONE DESIGN WEEK ме поканиха да бъда част от фестивала тази година, за което им благодаря. Ще бъда лектор на форума на фестивала, а между 20 и 28 юни ще бъде показана първата ми изложба в България – „Теорема на завръщането“, откакто не живея в страната последните 15 години. В една къща в Капана ще изложа 30 театрални и филмови плаката, правени в различно време, среда, държави и естетика. Някои от тях дори аз бях забравил, че съществуват; други са правени за престижни световни събития. Вълнувам се по някакъв начин без излишен сантимент.

- Какво си пожелавате да Ви се случи оттук насетне?

- Здраве и сили да продължа.