О питай се да държа кофата с малки калмари в едната си ръка, докато снимам с другата.
Огромният скат буквално се катереше по мен в търсене на храна.
Аз стоях бос в пясъка и наблюдавах една жена, чиято паника нарастваше с всяка секунда. Един от водачите ми остави кофата и отиде да й помогне, тъй като тя беше ужасена и искаше по най-бързия начин да излезе от водата.
Ирационалният страх може да се случи навсякъде. Ирационален, защото случващото се представляваше никаква опасност, но ако човек е склонен да се страхува от срещи с диви животни, това е повече от достатъчно за поява на паника.
Това, че държах кофа с храна, имаше голяма притегателна сила за скатовете. Те се катереха по тялото ми и усещах как засмукват част от банския и тениската ми в устите си.
Скатовете имат доста мека кожа от долната част на тялото си, а кожата отгоре е много груба, подобно на тази на акулите. Най-накрая успях да върна кофата с калмари и да се съсредоточа върху снимките.
Издишвам, потапям се до дъното и усещането е чудесно. Под водата има много повече от скатове. Покрай мен по дъното се разхожда рак, множество малки рибки си похапват от храната на скатовете, а изведнъж виждам как огромна баракуда бавно се промъква между хораа
Чудя се дали ужасената жена е забелязала тези неща.
Неведнъж съм обмислял и съм спорил по темата за храненето на диви животни и по принцип съм против. Това се прави от много време и животните, които получават храна от хора, са по-скоро питомни, отколкото диви.
Храненето винаги е в открити водни пространства и животните могат да си тръгнат когато пожелаят, но човешката намеса в средата им немимуемо има ефект.
Храненето на големи хищници, като акулите например, е повод за доста разгорещени дебати. Когато храним акули, ги учим да не се притесняват да се приближават до хора в търсене на храна, а това понякога води до ръст на броя на атаките в някои райони.
Да ви приближи скат обаче не е толкова голем проблем.
Учени от "Нова саутийстърн юниверсити" във Флорида са изследвали ефектите от храненето и общуването на хора със скатове на няколко места на Каймановите острови. Според резултатите в резултат от общуването с хора скатовете стават по-социални и започват да се движат в групи, а женските забременяват по-често. Освен това те променят начина си на ловуване и спират да търсят плячка през нощта.
В момента, в който храненето от хора е било спряно, те са се завърнали към обичайното си поведение, така че предполагам, че общуването ни с тях е по-малко противоречиво от други видове взаимодействие с други животни.
Ларс е приятел на Vesti.bg и пътешественик. Снима, пише и се вълнува от срещите с хората си по света. Още за неговите пътешествия можете да прочетете в блога му http://reflections.no/ и във фейсбук страницата му.
