В българския народен календар дните от 1 до 12 август са т.нар. Макавееви дни. Всеки ден отговаря за различен маесец през годината, първият бил посветен на септември, а последният – на август. По това какъв е денят – топъл или студен, слънчев или мрачен, ветровит или дъждовен, хората гадаели какво ще е времето през различните месеци на годината. От там идват и различните наименования, с които българите наричали месец август – Богородичен месец, Харманен, Пресуширен, Плоден. В този период времето обръща гръб н лятото и поглежда към зимата. Започва прибиранета на реколтата и подготовката за студените месеци. За пазенето на традициите и заниманията на българката в студените зимни месеци, разказа Елеонора Гаджева.
Пътят до Горно Драглище се беше проснал между меките извивки на разложката долина. Очаквах срещата с Дешка като дълго планирана уговорка с миналото. Прехвърлях основните теми за разговор в главата си - ще я разпитам за храна и пазени стари рецепти, но веднага си казвах, кой ли не е говорил за това с Надка Кротева - Дешка, собственик на къща за гости „Дешка”. Ще я разпитам за живота й в малкото село спряло на припек в полите на Рила и за посрещането на близки и далечни гости, макар че тя толкова е споделяла и за тях... А вкуса на неповторимия нафпавок, няма как да опиша, всеки трябва да го опита, за да разбере... Оставям мислите да се пръснат в ръзлични посоки от двете страни на неравното шосе и съм сигурна, че следващите дни ще ме изненадат.
Времето беше такова...
Ранна сутрин, слънцето гали замръзналите улици и се опитва да ги стопли. В стаята
„Три са основните продукта, които ще приготвим - меурче, бабичка и дедец, а нафпавок идва от думата „нафпавам” – натъпквам, напъвам. Рецептите са от незапомнени времена", започва разговора Дешка, докато проверява дали е сложила всички подправки в общата купа, смесени в пропорции, които стриктно спазва.
„Едното парче се нарязвало, когато се засажда реколтата, тогава и най-мързеливото дете отива да помага, иначе няма да опита от колбаса. Другите ги пазели за прибирането на царевицата и прибирането на картофите. В нашето село допреди няколко години във всяка къща се гледаха животни, агнета, прасета. Тютюн и животновъдство, това е бил поминъка в района открай време. Затова и приготвянето на колбаси е толкова популярно тук, хората са търсели начин да съхранят месото по-дълго време. Всяка година по това време изваждаме рецептите, пазени от моята майка - баба Велика, тя пък ги знае от нейната майка и свекърва и преговаряме вече познатите етапи. Правим си нафпавок откакто се помня, но колбаса ни стана популярен в последните години. За нашето семейство това не е само начин да съхраним месото или да си приготвим домашни продукти, това е начин да запазим паметта на тези преди нас. Да върнем знанието на нашите деца и внуци“.
Домът на Дешка винаги е широко отворен, за посетители, които търсят скъсаната връзка с традициите, за тези, които искат да си спомнят вкусът на детството или просто да се събудят сутрин с песента на вятъра и прохладата на планината.
Повече за традициите в района на Разлог можете да намерите тук.
