Защо протестира родната полиция?

К огато въоръжени мъже протестират за пенсионни привилегии, държавата трябва да внимава. Изненадващо и следизборно българската полиция въстана. Ако това беше политически сценарий, той щеше да се случи преди местния вот. Но не е. Причините за протеста са чисто икономически.

Да си полицай в България в последната година става все по-трудно. Служителите в системата на МВР въобще не харесват новия си шеф. А причината за антипатията е, че министър Румяна Бъчварова започна да прави реформи в сектор, в който на привилегиите, законни или не, се гледа като на права.

Вълната от напускащи служители и протести беше предизвикана от проект за законодателни промени, качен на сайта на Министерски съвет. В текста се предлага отпадане на класа за прослужено време от 2%, който води до сериозен ръст на заплатите на служителите в МВР с по-дълъг стаж.

Другото страшно нещо в проекта е намаляването на привилегиите при пенсиониране до изплащане на 10 заплати, на база 50% от възнаграждението, при 20 пълни заплати в момента.

Но и преди да видят въпросните идеи за промяна на закона, на полицаите не им беше лесно. Все повечето камери и засилването на дейността на вътрешния отдел, направиха обичайната до скоро практики за набавяне на допълнителни доходи, опасни за служителите на МВР.

Дълбоко погрешно е да се твърди, че всички полицаи в България са корумпирани, но корупцията определено е системен проблем за сектора на сигурността.

В същото време страната ни се нарежда на челни места в няколко негативни статистики в Европейския съюз. Българите имат най-ниско доверие в полицията. Освен това броят на тежки престъпления срещу личността спрямо броя на населението на страната, е един от най-високите в Европа. Пътнотранспортните произшествия на човек от населението също са повече от средното ниво за ЕС. А разкриваемостта на престъпленията е сред най-ниските. И логично следствие е, че делът на нерегистрираната престъпност е сред на-високите.

Това на фона на факта, че България е сред държавите в Европа с най-големи разходи за издръжка на полицията, като дял от бюджета и от брутния вътрешен продукт.

Система на вътрешната сигурност очевидно не работи добре, а се финансира щедро от данъкоплатците.

Бюджетът на МВР за 2015 г. е в размер на 1.03 млрд. лв. От тази сума 936 млн. лв. са предназначени за заплати и обезщетения. При общо 47 000 заети в системата, на човек се падат средно по малко над 1 650 лева на месец.

През последните 5 години заетите в МВР са намалели с 9 300. Но бюджетът се увеличава. Като за поредна година се налагат допълнителни плащания от държавата. През 2014 г. МВР получи бюджет от 999 млн. лв., но накрая изхарчи 1 267 млн. лв.

Средната заплата в системата на МВР е доста над тази за страната. При средно 882 лв. в България, по данни на НСИ, полицаите получават над 1 100 лв. брутно месечно възнаграждение.

Тези данни са донякъде подвеждащи, тъй като реалните доходи варират силно в зависимост от стажа и длъжността в системата на МВР. Но пък служителите в полицията се ползват и с редица допълнителни привилегии, като по-дълги отпуски, повече позволен извънреден труд, признаване на разнообразни служебни разходи, безплатен достъп до здравна помощ и до допълнително обучение, достъп до ведомствени почивни бази и центрове за рехабилитация. Държавата покрива техните осигуровки. А при пенсиониране получават 20 заплати. При това имат правото да излязат в пенсия след само 27 години натрупан трудов стаж.

Полицаите се ползват с допълнителни привилегии в много държави, но на малко места тези бонуси са толкова големи, колкото в България. И те важат за всички в системата, независимо дали въпросните служители рискуват живота си или се трудят на бюро.

Администрацията на МВР е тежка. Факт, с който повечето граждани са се сблъсквали. А техническата обезпеченост на полицията е хроничен проблем.

И докато повечето пари от бюджета на МВР отиват за заплати и обезщетения при ранно пенсиониране, предвидените за тази година капиталови разходи са 12.9 млн. лв. С други думи от 1.03 млрд. лв. малко над 1% отиват за инвестиции. Така или иначе камерите пречат на полицията, за какво да се купуват още?

А МВР управлява и активи за около 2.6 млрд. лв, които се амортизират. За тях са необходими допълнителни средства.

Реално голямата част от работата на полицията не е свързана с превенция и разкриване на престъпления, а с различни административни услуги. Заети с това да пазят народа към края на 2014 г. са близо 29 хил. служители на МВР. Други 11 600 се трудят в администрацията. За последните сериозен проблем е въвеждането на електронни услуги.

Така, планираните от години лични документи с чип и цифров подпис, който да не позволява фалшификация и да дава възможност за внедряването на редица други електронни услуги, като например гласуване, все още не са въведени.

А не трябва да забравяме, че секторът на сигурността не свършва с полицията. В него бодро се трудят и служителите на армията и частните охранителни фирми. Ако прибавим и заетите в тях, общият брой на хората, които пазят спокойствието на българите надхвърля 200 хил. души. Сериозен брой хора, които трябва да произвеждат сигурност.

За жалост добавената стойност на сигурността не се включва в изчисляването на брутния вътрешен продукт. Но това е важен фактор за просперитета на икономиката.

Да имаш сигурност означава, че можеш да си спокоен за настоящето и да погледнеш към бъдещето. Ако хората не се страхуват за живота и имуществото си, те са по-свободни. Сигурността дава възможност за планиране, развитие и дългосрочни инвестиции, както от бизнеса, така и от гражданите. Липсата на сигурност има точно обратния ефект.

Ето защо скъпата и неработеща система на МВР прави всички българи по-бедни.