С упермаркетите в Румъния се изпълниха с клиенти на 1 юни, когато влезе в сила намаление на данък добавена стойност (ДДС) за хранителните продукти и безалкохолните напитки от 24 процента на 9 на сто. Търговците бяха включили намалението във фактурите и цените паднаха с около 12%.
Повечето магазини обявиха на 1 юни старата и новата цена след намалението на данъка. Например цената на свински котлет без кост падна от 21,99 леи (9,30 лв.) на 19,33 леи (8,40 лв.) за килограм, телешкото намаля от 34,99 леи (15 лв.) на 30,75 леи (13,20 лв.), доматите – от 6,99 леи (2,60 лв.) на 6,14 леи (2,38 лв.), бананите – от 6,39 леи (2,60 лв.) на 5,09 леи (2,20 лв.).
Намалението на ДДС върху храните има за цел
да стимулира потреблението,
тъй като най-съществена част от разходите на повечето семейства отива за храна.
Едно семейство в Румъния харчи минимум 550 леи (близо 243 лв.) месечно за основни хранителни продукти. Цените им са сходни с тези в западноевропейските държави, но германци, французи, италианци и британци печелят понякога и 10 пъти повече от румънците, показа проучване на в. „Гъндул“. Средната работна заплата в Румъния тази година, изчислена от статистиката, е 1758 леи (775 лв).
Проучване на общественото мнение от април показа, че близо 85 на сто от румънците очакват намалението на ДДС върху храните и безалкохолните напитки да бъде добра мярка за личното им състояние.
Намалението на ДДС върху храните има за цел също
да генерира работни места, да подпомогне местните производители и по-бедните слоеве от населението.
Няколко дни преди 1 юни обаче на пазара настана хаос. Част от големите търговски вериги обявиха промоции, които предизвикаха объркване и купувачите не можеха да разберат дали дадени продукти са поевтинели или не. Типично по румънски, писа в. „Ромъния либера“, някои промоционални пакети, предложени „на оферта“, излизаха по-скъпо, отколкото ако продуктите се купуват поотделно.
„Част от продуктите ще поевтинеят, но други ще поскъпнат, защото ще излязат от промоция. Възможно е големите вериги да са направили това преднамерено“, коментира хаоса Сорин Миня, председател на Румънската асоциация на месопроизводителите. „Вредите обаче са за нас, производителите, защото потребителите ще кажат, че нищо не е поевтиняло. Големите магазини нямат интерес някой да следи цените им и да види какви са реалните промоции“, каза Миня.
Още преди няколко седмици румънски медии алармираха, че намаленият данък
може изобщо да не се отрази на джоба на румънците,
защото магазините са започнали да вдигат цените, след като правителството обяви плановете за намаляване на ДДС. Представители на различни асоциации на производители в хранителната промишленост сигнализираха, че търговци предоговарят таксите с производителите, за да компенсират намалението. Според някои информации допълнителните такси за производителите, наложени от търговските вериги, могат да достигнат 30% от цената на продукта.
Делия Ника, зам.-председател на Асоциацията на големите търговски мрежи, отхвърли обвиненията и увери, че позицията на асоциацията е намалението на ДДС да достигне джоба на потребителя.
Според изчисленията на Драгош Фрумосу, представител на Федерацията на хранителната промишленост, след намалението семействата в Румъния ще спестят между 200 и 300 леи (88-132 лв.) месечно от бюджета си.
Премиерът Виктор Понта каза, че през първите месеци след въвеждането на мярката Съветът по конкуренция и Националната агенция за защита на потребителя ще следят внимателно ситуацията, за
да попречат на появата на нови картели на пазара
и да обезпечат коректното отразяване на намалението на данъка върху цените в магазините. Понта призова за спазване на правилата на конкуренцията и на свободния пазар, за да се постигне „онова, което всички желаем – по-ниски цени и по-високо качество“.
Въведената на 1 юни мярка засяга също услугите в общественото хранене. На прага на летните отпуски в Румъния очакват намаленият ДДС
да помогне и в конкуренцията с България за привличане на туристи.
Според Мирела Матикеску, зам.-председател на Националната служба за туризъм, румънските и чуждестранните туристи ще харчат това лято с 10% по-малко за настаняване и храна. Матикеску припомни, че от началото на годината влезе в сила и намаление на ДДС на 9% върху туристическите пакети. „С тези намаления се надяваме да влезем в реално състезание с нашите конкурентни, особено с България“, каза Матикеску.
Социалдемократическото правителство на Понта планира
голямо намаляване на данъците в Румъния, включително цялостно намаляване на ДДС на 20%
от 1 януари 2016 г. Серия други данъчни облекчения следва да влязат поетапно в сила до 2019 г. Правителството аргументира плановете си с факта, че Румъния има петия най-висок данък добавена стойност в ЕС след Унгария, Дания, Хърватия и Швеция, както и че след увеличаването на данъка през 2010 г., данъчните измами са нараснали от 3,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) на 6,3 на сто през 2012 г.
Друг аргумент на кабинета е рекордният излишък от 5 млрд. леи за първото тримесечие на годината. По думите на Понта „при положение, че Румъния е страна, която иска да се развива, бюджетен излишък не е непременно нещо добро“.
Правителството очаква намаляването на данъка да доведе до загуба на бюджетни приходи от 2,4 млрд. леи тази година и 5,1 млрд. леи през 2016 г. Бюджетните приходи от увеличение на потреблението следва да нараснат, според изчисленията на кабинета, на 1 млрд. леи тази година до 1,8 млрд. леи между 2016 и 2018 г.
Правителството признава, че мярката има социална насоченост и разчита населението да разполага с повече средства, което вероятно ще повлияе и кампанията за парламентарните избори през 2016 г.
Според прогнозите на Европейската комисия обаче
румънският дефицит през тази година ще достигне 1,6% от БВП, а през 2016 г. – 3,5%, именно заради облекчението на данъчната система. Международният валутен фонд също има резерви към мярката, а предпазното споразумение с Фонда, ЕК и Световната банка на практика е блокирано от средата на миналата година заради разногласия по данъчните облекчения и други реформи. Зам.-председателят на ЕК и комисар за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис коментира, че Комисията „препоръчва да се върви към облекчаване на данъчното бреме върху труда и по-специално върху ниско платения труд, а не чрез данъци с пряк ефект върху икономическия растеж и потреблението“.
