Одисеята с царските имоти

О дисеята с имотите на Сакскобургготски е жива илюстрация на онова, което трови българската политика: в нея не се взимат принципни решения, които да осигурят справедлива организация на обществения живот, а се прегрупират личности, склонни да облагодетелстват или да съсипят нечий бит.

Показват го съдебните решения за царските имоти. В последните седмици семейство Сакскобургготски загуби делата за две резиденции: Царска Бистрица и Саръгьол. Две години по-рано царското семейство загуби и делото за резиденция Кричим. По същия безславен за монарха начин може да приключи и делото за резиденция Ситняково и дворец Врана.

Да си припомним

Три от четирите споменати резиденции са върнати на царското семейство във времето, когато Сакскобургготски е министър-председател (Царска Бистрица и Саръгьол бяха реституирани през 2002 година, а Ситняково - през 2003 година). Това не е просто съвпадение. За да може да се реституира това имущество, бяха нужни поне две решения на изпълнителната власт, оглавявана тогава от самия заинтересован: имотите бяха трансформирани от публична държавна собственост в частна, а самата реституция бе извършена от областните управители, назначавани от премиера.

За разлика от много други български скандали, които се разплитаха години, след като вече бяха станали непоправими, този беше уловен навреме от медии, неправителствени организации, партии и публични фигури. Много шум се вдигна около тази реституция, преди десетина години тя беше една от най-обсъжданите теми в страната. Както се вижда от последните съдебни решения - с основание. Но затова пък без никакви навременни решения.

Правителството на Сергей Станишев (2005-2009) не предприе нищо по въпроса. Това масово се обясняваше с факта, че партията на Сакскобургготски - НДСВ, е участник в управлението. От което излиза, че участието в управлението предполага потулването на всякакви грехове.

Следващото правителство - това на Бойко Борисов (2009-2013), предприе мерки, но част от тях бяха крайно контрапродуктивни. В края на 2009 година беше наложен мораториум върху разпореждането с царските имоти, което задълбочи проблема, вместо да го разреши. Сакскобургготски се превърна в безправен собственик на имуществото си, което към тази дата дори не беше официално оспорвано от държавата. Така бившият премиер се сдоби с ореола на потърпевш от държавната власт, докато решаването на проблема изискваше точно обратния резултат: държавата да бъде представена като ощетена от Сакскобургготски.

Да си припомним и обстоятелствата около реституцията на дворец Врана. Той беше върнат на Сакскобургготски още през 2001 година - с помощта на гореописания подход, но с участието на други актьори, сред които тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски. Реституцията стана тогава по следния начин: кметът отписа двореца от списъка на имуществото, представляващо общинска собственост. Вестник „Труд“ с видима ирония цитира Софиянски, който изрече пред съда две почти изключващи се изречения. Първото гласи: „Аз съм направил 10 хиляди реституции, точно за тая ли ще си спомням?“. А във второто изречение казва, че е предприел отписването на дворец Врана, за да спести средства от бюджета. Документацията е изчезнала от архива на Столична община, твърдят юристи, свързани с делото.

Същинската грешка

В резултат от делата държавата може и да си възстанови собствеността върху царските имоти, но едва ли ще възстанови репутацията си. И то не защото е отнела на Сакскобургготски някаква собственост, а защото изобщо е допуснала тази собственост да му бъде върната. При това в условията на очевиден конфликт на интереси и вероятна злоупотреба със служебно положение. Ако държавата му беше потърсила отговорност преди всичко за това, щеше да е отстояла обществения интерес далеч по-успешно.