Туроператорите да бъдат задължени да предлагат към пакетите си за почивка у нас поне по една екскурзия, свързана с културно-историческото ни наследство. Такава мярка анонсира преди дни депутатът от Коалиция за България Татяна Буруджиева. Тя съобщи, че ще я внесе под формата на предложение за промяна в Закона за туризма.
Буруджиева каза още, че сондирала поправката с икономическото министерство и туроператорски фирми и досега не е чула възражения. Публикуваме коментара на Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ), според която мярката противоречи на пазарната логика.
Държавата постоянно се опитва да развие родния туризъм с всякакви способи. За последните няколко години българският данъкоплатец плати за реклами в чужди медии, намаление на ДДС, изработване на лого, печатане на брошури, правене на интернет страници.
В момента се кове и нова идея в Закона за туризма, която ще задължава туроператорите към офертите за почивки да включват поне едно предложение за културно-исторически туризъм.
Трябва да се отбележи, че и сега голяма част от туристическите агенции предлагат и посещение на паметници на културата, но това е техен избор и трябва да остане такъв.
Туризмът е бизнес като всеки друг и ако има търсене, ще има и предлагане. Задължителното включване на даден маршрут, което явно може да стане по избор на някой депутат, само и единствено ще затрудни малките фирми, които предлагат ограничен брой посещения извън пакета или фирмите, които предлагат екскурзии в определена област в България, където няма атрактивни културни забележителности.
Самото предлагане на тази посещение предполага първоначални инвестиции в разработване на маршрута и осигуряването на транспорт, гидове и т.н., както и текущи разходи за ангажимент.
Немислимо е този допълнителен разход да се вменява на всички туроператори, просто защото някой е решил, че по този начин ще популяризира културно-историческите обекти в страната, което е малко вероятно да се случи, така или иначе.
Най-малкото, защото не се отчита другата страна на уравнението, а именно – търсенето. Т.е. ако няма търсене от страна на туристите, колкото и да им се предлага посещение на руини и музеи, те няма да платят за него. А истината е, че профилът на голяма част от туристите в България, поне до момента, не предполага огромен интерес към история и култура.
Очевидно управляващите отчитат факта, че българският туризъм не е добре развит, а културно-историческите забележителности не привличат достатъчно туристи. Вместо да се опитват да направят подобни дестинации по-желани, обаче, те просто решават да пропуснат причините за слабия туризъм и явно считат, че за да се развива туризмът, е достатъчно да се предлагат тази или онази дестинация.
Освен, че предложението може да бъде окачествено като пълна демагогия, няма да е прекалено да се приеме като подигравка със закона (защото той трябва да задава само рамката) и груба намеса в частния бизнес (защото предприемачите знаят най-добре как да предлагат услугата си).
Ефективното развитие на туризма може да се осъществи само като се направят усилия за изчистване на имиджа на България като презастроена, неуредена дестинация с лоша инфраструктура и неприемливо обслужване.
В заключение, да очакваме ли при липса на интерес към задължително предлагания културен туризъм, направо да задължим туристите да го "избират"?!? Така, уважаеми управляващи, не може и не трябва да се развива туризма.
