В цяла Източна Европа – от Украйна до Полша и България, се появяват нови „железни завеси“ в съветски стил, пише британският в. „Индипендънт“ (Independent.co.uk) в материал, озаглавен: „Заради страха от Путин, ислямистите и имиграцията из Европа отново се изграждат стени“.
„Великата украинска стена“, която Украйна започна да изгражда по границата си с Русия, изобщо не отговаря на името си. Не е от камъни или тухли, не можеш да ходиш покрай нея и едва ли след 2000 години ще има останки от нея. Тя обаче е „приоритет“, по думите на украинския президент Петро Порошенко, и целта ѝ е проста: „Да държи Русия вън, а потенциални отцепници вътре“, пише вестникът.
Преди две години украинците нямаха нужда от тази „стена“. Или да го кажем по друг начин – не мислеха, че имат нужда от нея. Времената, обаче, се промениха. Стената, която преди 12 месеца бе само идея, политическа постановка на Порошенко в предизборната надпревара, днес вече е очертана. Първата ѝ част вече бе издигната в Харков. Целта обаче е доста по-мащабна – ограда, която да се простира по цялата източна граница с Русия – над 2400 км, снабдена със защитни окопи, наблюдателни кули и въоръжена охрана. Ще са нужни 3-4 години за построяването ѝ и 500 млн. долара. Украйна се надява ЕС да помогне поне отчасти за финансирането на проекта.
Това няма да единствената ограда, издигната тази година.
В цяла Източна Европа – от Украйна до Полша и България, се появяват нови „железни завеси“ в съветски стил, на места, на които едва ли бихте ги очаквали преди пет години.
Полша обяви по-рано този месец, че има планове да укрепи границата си с руския анклав Калининград, като построи шест наблюдателни кули – „решение, показателно за влошаващите се отношения между Русия и непосредствените ѝ съседи от ЕС“.
„Междувременно, по на юг, в България, се издига ограда с бодлива тел по протежение на границата ѝ с Турция. Целта, според правителството в София, е да бъде спрян бежанският приток от Близкия изток и Африка, и да бъде ограничен рискът от влизане на бунтовници от Сирия и Ирак“, се казва в статията.
„Работата по българската „стена“ – изграждана с напълно различна цел, е по-напреднала от украинската. Това е проект, също толкова амбициозен, колкото укрепването от САЩ на границата им с Мексико: свръхмодерна „интегрирана наблюдателна система“, чрез която ще се осъществява плътно наблюдение по цялата българско-турска граница с помощта на ново подразделение от 1500 гранични полицаи“, отбелязва вестникът.
Според „Индипендънт“ укрепването на границата
ще накара бежанците да избират по-опасни маршрути
и мнозина предричат, че през идните месеци ще се увеличи броят на тези, които ще решат да бягат от Близкия изток по море, вместо по суша, а това крие заплахата от още трагедии като разиграващите се в италиански води.
„България заявява, че има основания да постъпва така. Гражданската война в Сирия и активизирането на радикалните групи в Леванта се отразиха зле на страната, която продължава да е една от най-бедните членки на ЕС. България не може да се справи с бремето на бежанците, което понася просто заради географското си положение и силно се противопоставя на директивата на ЕС, всички бежанци да остават в първата страна от съюза, в която влязат“, пише „Индипендънт“.
България има основания да защитава тази позиция,
се казва още в статията и се посочва, че от началото на гражданската война в Сирия в България нелегално са влезли над 15 хил. сирийски бежанци, а поне 4000 са в бежански центрове. Истинският брой обаче със сигурност е по-голям и едва ли е изненада, че България не желае да поема голяма част от бежанския наплив, който нейните съседи от ЕС не споделят“, се посочва още в статията.
Британският вестник пише, че изграждането на ограда по границата е дало резултат – от началото на строежа ѝ преди 16 месеца, тя е
понижила броя на бежанците от около 100 души на ден до към 150 на седмица.
Според вестника „по ирония на съдбата“ точно когато България е започнала да получава значителна външна помощ за приема на бежанци, тя е решила да спре да ги пуска. Но това решение донякъде се дължи на вътрешнополитически причини, пише „Индипендънт“.
В България бушуват антиимигрантски настроения, а организации като „Хюман райтс уоч“ рутинно съобщават за случаи на лошо отношение към бежанци в страната. Това, в съчетание с опасенията, че сред преминаващите границата с Турция има джихадисти, е породило силна подкрепа в България за укрепване на границата“, се отбелязва в статията.
На север още една граница се укрепва –
край полския град Гданск, се появиха първите очертания на масивен строителен план.
Идеята, предложена от полските власти, е да бъдат издигнати шест 50-метрови наблюдателни кули, които да охраняват 200-километровата граница с Калининград, за който Варшава подозира, че е тежко въоръжен от Москва.
През март от Кремъл обявиха, че ще разположат в анклава квазибалистични ракети с малък обсег „Искандер“.
Полша, както и Балтийските страни, приеха този ход много сериозно. Литва изрази опасения, че ракетите могат да достигнат дори Берлин.
Варшава реши да отговори с укрепване на границата. Строежът на шестте кули ще започне през юни, ще струва близо 3,5 млн. евро и 75% от него ще бъде финансиран от фонда на ЕС за външните граници.
Строенето на стени може да е „заразно“, коментира за изданието Стюарт Елдън, специалист по въпросите на съвременните територии в университета „Уоруик“. Има очевидна тенденция през последните години. Фактът, че някои страни сторят стени, води до същото в други държави. Това са ретроградни, старомодни ходове, казва Елдън.
Експертът по европейска интеграция Калипсо Ноколдис коментира, че и в трите случая правителствата вземат решения, които са ефективни само в краткосрочен план.
