В ъншният министър на Наполеон - Талейран - отбелязал, че Русия е едновременно прекалено силна и прекалено слаба. Когато водещите световни лидери се съберат днес в Санкт Петербург на срещата на върха на Г-20, те може да установят, че до голяма степен мислят по същия начин. По въпроса за Сирия, но и по-общо, Русия на Владимир Путин се оказва достатъчно силна да разстройва САЩ в ключови моменти. Но тя е твърде слаба да предложи като алтернатива нещо особено съзидателно или широко
подкрепяно. Русия е ефективен противник. Но не е световен лидер, пише в коментар британският в. "Гардиън".
Антиамериканските чувства и антизападните позиции на Путин се харесват в собствената му страна. Но няма начин той да изразява неутрално или необвързващо мнение по тези въпроси.
Наскоро публикувано глобално проучване на изследователския център "Пю" показва, че средно 36 процента от населението на участващите в анкетата 38 страни изразяват благосклонно отношение към Русия, а 62 процента изразяват благосклонно отношение към САЩ.
Отрицателното отношение към Русия не се ограничава само в Западна Европа и Северна Америка. Заслужава да се отбележи, че в редица близкоизточни държави - от Турция през Ливан, Израел, Египет, Йордания до Тунис и в това число палестинските територии - неодобрителното отношение към Русия преобладава и се увеличава.
Нищо от тези неща няма значение за Путин, който по вътрешнополитически причини е изключително доволен да бъде атакуван от западното мнение по такива въпроси като нарушенията на правата на човека в Русия, враждебността на властите към хомосексуализма или отношението му към неправителствените организации като към чуждестранни агенти в стила на Студената война.
Путин е дете на Студената война, а неговата външна политика в същността си е инструментална. Враговете на враговетему са негови приятели. Западните провали са напредък за Русия и обратно. Той несъмнено се радва на унижението на Дейвид Камерън в Камарата на общините, на трудностите на Франсоа Оланд с френското обществено мнение и вероятно повече от всичко на сложната ситуация на Барак Обама по въпроса за Сирия.
"Рестартирането" на американско-руските отношения изглежда далечна илюзия, особено след аферата със Сноудън. Въпреки това тази седмица Путин е изправен пред избора дали да продължи да играе ролята на пречка, или с малко от същата творческа способност, която свежда до отрицание, да позволи на Г-20 да измисли някакви ефективни действия, за да успокои и потърси решение на задълбочаващата се криза в и около Сирия.
На пръв поглед има малко основания за оптимизъм.
Абсурдно е, че Сирия даже не е официално в дневния ред на форума в Санкт Петербург. Очевидно дори не се предвижда пратеникът на ООН и Арабската лига за Сирия Лахдар Брахими да присъства на срещата.
Като се прибави към това обструкционисткият като цяло подход на Русия към международните ходове за Сирия, изгледите за напредък по време на срещата на Г-20 или в кулоарите й са незначителни.
Ангела Меркел, на която предстоят избори след две седмици, притиска Русия - както изглежда, с френска подкрепа, - да облекчи международната безизходица и така да забави изгледите за нападение на САЩ срещу Сирия.
Вчерашното публикуване на германски разузнавателен доклад, уличаващ режима на Асад като отговорен за атаката с химически оръжия на 21 август, също е добре премерен ход, който увеличава натиска върху Русия да действа. А ако Путин се е интересувал от това, което ставаше вчера в Камарата на представителите, той трябва да е чул настояванията на конгресмени за нови усилия за довеждане на враждуващите страни в Сирия до масата за преговори в Женева.
Интервюто, което Путин даде в навечерието на срещата на върха, може би навежда на мисълта, че той е слушал.
Вчера руският президент продължи да изразява мнението, че нападението на 21 август е било дело на биещите се срещу Асад сили - възглед, за който няма доказателства. Той се придържаше към абсурдната позиция, че поради ветото на Русия в Съвета за сигурност международното право на практика е това, което Русия реши, че е.
Въпреки това Путин каза, че не изключва възможността Русия да се съгласи с процес, включващ военни действия в Сирия, ако се убеди, че зверството на 21 август е било извършено от сирийското правителство.
Русия може просто да заблуждава останалата част от света. Другите държави от Г-20 трябва да проверят дали това е истински признак на гъвкавост. Каквито и да са формалностите, Сирия трябва да бъде начело на дневния ред в Санкт Петербург, завършва публикацията във в. "Гардиън".
криза, която тихо расте" />
