М лада рускиня, живееща в Лондон, неотдавна ме попита как да запази връзката с родителите си, които живеят в Москва. Оказвали ѝ интензивен натиск да вземе страна – да направи избор между родината си и нейните врагове на запад. „Войната е неизбежна“, казали ѝ те. „И ще дойде скоро, така че трябва да избереш“. Нейната история е типична: руските социални мрежи са пълни с тревожни разкази за разделени семейства, развалени приятелства, сплашване и дори физическа саморазправа, пише Андрей Осталски за в. „Файненшъл таймс“.
Враждебността е очевидна заради събитията в Украйна и ролята на Русия в тях, но тя често е представяна като криза на идентичността. Къде принадлежи Русия? Къде е тя по отношение на САЩ и ЕС? Върви ли към фатален сблъсък с тях?
Алексей Венедиктов, редактор в радио „Ехото на Москва“, отбеляза неотдавна в блога си: „Това не е война срещу Украйна, а война за контрол на Украйна. Но срещу кого се води тя?“.
Повечето руснаци подкрепят президента Владимир Путин и неговата политика в Украйна. Повечето споделят антизападната му гледна точка. У дома действията на Путин му осигуриха удивителна пропагандна победа.
От видяното по телевизията, много млади хора са убедени, че Западът е слаб,
в упадък и е по-вероятно да капитулира, отколкото да влезе в пряка конфронтация. Старото поколение изглежда по-предпазливо.
Една масово продавана щампована тениска обаче най-добре улавя общественото настроение. Надписът гласи: „не разсмивайте Искандер-ите“ – и е придружен със снимка на стратегическите ядрени ракети. Това, според мнозина руснаци, е адекватният отговор на западните санкции: уважавайте ни или ще ви ударим с ядрено оръжие.
Някои от разбирачите в Русия твърдят, че ядрена война може да бъде спечелена. „Русия може да направи САЩ на радиоактивен прах“, каза миналата година Дмитрий Киселов по телевизията в най-гледаното вечерно време. Киселов нито е маргинален ексцентрик, нито обикновен политически коментатор. Той се радва на близки връзки с Кремъл и в действителност е главният пропагандист на Русия.
Само преди година Путин изглеждаше сякаш губи влиянието си върху народната обич.
Сега обаче си го възвръща, до голяма степен благодарение на телевизионни програми, представящи Русия като застрашена държава, а Путин – като единствения лидер, способен да се опълчи на враговете си. С подкрепата за президента идва и подкрепата за войната в Украйна, и за стълкновението със Запада.
Мнозинството руснаци, нямащи време или енергия да се занимават сериозно с външнополитически дебати, дълго време бяха „тъмната материя“ на руската политика – тихи, невидими и все пак излъчващи колосална гравитационна сила. Петнайсет години непрестанна телевизионна пропаганда пренаредиха съзвездието на общественото мнение.
Путин обича да казва, че политиците трябва да се вслушват в това, което мислят обикновените хора. Но Кремъл казва на хората какво да мислят, а след това оправдава действията си, позовавайки се на мнението им.
Малка част от руснаците е против войната и обвинява Путин, че изолира Русия.
Властите имат стандартен начин да се разправят с тях,
както изтъкна уважаваният бивш съветски дисидент Лев Пономарьов. Съдилищата никога не поставят под въпрос прокурорските оценки за поведението на обвиняем. В момента присъдите не са много сурови – обичайно се налагат глоби или кратък престой в затвор. Но не е трудно да си представим как това може да мутира в по-противна форма на репресии.
Действително, когато слушате истеричните гласове на Путиновата пропагандна кампания – с приказките за национални предатели и „пета колона“, е трудно да не изпитваме страх.
