Докъде е готова да стигне Турция

М есец преди Турция да свали руски бомбардировач, който тя обяви, че е навлязъл във въздушното й пространство, руското военно разузнаване е предупредило президента Владимир Путин за такъв турски план.

Запознати със събитията дипломати казват, че Путин омаловажил предупреждението, вероятно защото самият той не вярвал, че Турция би рискувала да провокира Русия.

При инцидента на 24 ноември миналата година, който имаше всички признаци на добре подготвено нападение, турски F-16 свали руски бомбардировач.

Турция твърди, че е действала в отговор на навлизане на руския самолет в нейното въздушно пространство за 17 секунди, но турските изтребители положиха всички усилия да се скрият, летейки на малка височина, от което излиза, че те са били на специална мисия за унищожаване на руския самолет.

Инцидентът - първият руски самолет, свален от страна от НАТО от времето на Корейската война - е важен, защото показва колко далече е готова да отиде Турция за запазване на позицията си в региона на войната в южната част от близо 1000-километровата си граница със Сирия.

Това събитие е от голямо значение, защото сега, два месеца по-късно, Анкара е изправена пред военни събития в Северна Сирия, които представляват много по-сериозна заплаха за нейните интереси, отколкото евентуалното кратко навлизане във въздушното ѝ пространство, въпреки че в събота турските власти обявиха, че е имало ново нарушение от руски самолет в петък.

Войната в Сирия е в критичен етап. През миналата година сирийските кюрди и тяхната армия - Отрядите за защита на народа, превзеха близо половината региони край границата с Турция. Основната линия за снабдяване на „Ислямска държава” през граничния пункт Тал Абяд, северно от Ракка, беше завзета от кюрдите миналия юни.

Подкрепяни от интензивните бомбардировки на американските ВВС, кюрдите напредват във всички направления, отделяйки Северна Сирия от Турция в ивицата между реките Тигър и Ефрат.

Остават още 90 км, западно от Джарабулус на Ефрат, за да се затворят линиите за снабдяване на „Ислямска държава”.

Турция обяви, че нейната „червена линия“ е Ефрат и кюрдите не трябва да преминават  на запад от реката. Анкара обаче не реагира, когато Сирийските демократични сили превзеха язовира в Тишрин и застрашиха крепостта на „Даеш” Манбидж.

Кюрдите сега са изправени пред дилемата, дали да превземат стратегическата територия северно от Алепо и да я свържат с кюрдския анклав в Африн?

Развитието през следващите няколко месеца може да определи кои сили в региона, в дългосрочен план за десетилетия, са победители и губещи. Армията на президента Башар Асад напредва на няколко фронта под въздушния чадър на руснаците. Петгодишната кампания на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за свалянето на Асад в Дамаск чрез подкрепа за въоръжената опозиция, изглежда близо до провал.

Турция може да реагира на това, като го приеме за свършен факт, допускайки, че би било трудно за нея да изпрати своята армия в Северна Сирия пред лицето на силни възражения от страна на САЩ и Русия.

Но ако алтернативата е провал и унижение, тогава тя може да направи точно това. Жерар Шаланд, френският експерт по особеностите на войната и политиката в Близкия Изток, говорейки в Ербил миналата седмица, заяви, че „без Ердоган за лидер, бих казал, турците няма да се намесват военно, но тъй като той е начело, мисля, че ще го направят”.

Директна интервенция в Сирия би била рискована, но Шаланд вярва, че Турция „е способна да я осъществи във военен план и няма да се сдържи заради Русия”. Естествено, това няма да е лесно. Москва има във въздуха самолети и зенитни ракети на земята, но Путин вероятно има ясна идея за ограниченията на руската намеса в Сирия.

Омар Шейхмус, един от водачите на сирийските кюрди, който живее в Европа, коментира, че народът му „трябва да осъзнае, че руснаците и сирийското правителство няма да се бият с турската армия“.

Той предупреждава, че водещата кюрдска политическа партия в Сирия - Демократичен съюз, не трябва да преувеличава собствената си сила, тъй като реакцията на президента Ердоган е непредвидима.

Други кюрдски лидери са убедени, че турска намеса е малко вероятна и ако можеше да се стигне до такава, това щеше да се случи преди свалянето на руския самолет.

За момента сирийските кюрди все още обмислят какво би трябвало да направят. Те знаят, че тяхната квазидържава, известна като Рожава, е в състояние да се разшири, защото САЩ се нуждаят от сухопътна сила в региона. По различно време руски и американски бомбардировачи са подкрепяли настъплението на кюрдите към Манбидж.

На хаотична шахматна дъска на сирийската криза, кюрдите в този момент имат същите врагове като сирийската армия, но знаят, че силните им позиции ще продължат само докато трае войната.

Ако няма турска интервенция в значителен мащаб, тогава Асад и неговите съюзници печелят, подкрепени от интервенцията на Русия, Иран и ливанската „Хизбула“.

Тройката на регионалните сунитски сили - Саудитска Арабия, Катар и Турция - се провалили до момента в опитите да свали Асад чрез подкрепа на сирийската въоръжената опозиция.

В сирийската и иракската политика почти всеки преиграва, погрешно приемайки преходното предимство за необратим успех. Това се отнася и за велика сила като САЩ през 2003 г., за „Ислямска държава” през 2014 г., и в по-малката степен за сирийските кюрди през 2016 г.

Турция е последната регионална сила, която би могла да промени хода на събитията в Сирия с извършване на военна интервенция. Подобен развой не може да се отхвърли, след като сирийско-турската граница постепенно преминава под контрола на кюрдите. Но, като оставим настрана това, конфликтът е станал толкова интернационализиран, че само САЩ и Русия са в състояние да го доведат до края му.