Д окато водят шумна кампания срещу Русия заради Украйна, САЩ така оспорват и доминиращото положение на Кремъл на друг фронт – енергетиката в Източна Европа, коментира „Гласът на Америка“ (Voice of America).
България, която разчита на Русия за доставката на 85% от необходимия ѝ природен газ, както и за 100% от горивото за ядрените ѝ мощности, е на фронтовата линия на този сблъсък. „За Русия енергетиката винаги е била средство за разширяване на геополитическите ѝ приоритети и финансовите интереси на определени хора“, казва бившият министър на енергетиката на България Трайчо Трайков. „Икономическите печалби са на последно място.
Достатъчно хора в България дължат услуги на Русия,
така че тази политика е успешна“, посочва той.
Наскоро САЩ обещаха да изпратят енергиен пратеник в София и съдействат американска компания да построи в България ядрена електроцентрала. Вашингтон освен това се опитва да помогне с финансирането на нови газопроводи и газови терминали в региона.
По-рано тази година американският държавен секретар Джон Кери посети България, за да разговаря с властите по икономически въпроси. Той посочи, че „много време“ е било отделено на темата за енергийната сигурност, подчертавайки, че България трябва да намери нови източници. Ходът на Вашингтон бе направен на фона на подновените обвинения, че Русия е успяла да блокира търсенето на шистов газ в България чрез държавната си компания „Газпром“ и с помощта на сенчеста, но добре финансирана кампания, за да защити доминиращата си роля в енергийната сфера в региона.
„Заедно с големия спад на цените на горивата, хидравличното разбиване е най-голямата заплаха за руското финансово и политическо влияние в Европа и за бъдещето на руските данъчни постъпления“, казва Кийт Смит, бивш посланик на САЩ в Литва. Той и няколко бивши американски и европейски представители и енергийни експерти казват, че заедно с чуждестранни консултанти в Брюксел руски длъжностни лица са подкрепяли финансово протестите срещу хидравличното разбиване в няколко европейски страни.
Въпреки че плаща едни от най-високите цени в света на енергетиката, през 2012 г. България наложи мораториум на хидравличния фракинг и отмени лиценз на американската компания „Шеврон“ за проучване за газ, издаден по-малко от шест месеца преди това.
Когато антифракинг протестите бързо се разпространиха и в други източноевропейски страни, в които до преди това се е наблюдавал малък интерес към екологичните въпроси, много високопоставени официални лица
Русия и „Газпром“, както и българските екоорганизации отхвърлиха обвиненията. „Това е много лоша пропаганда. Нищо не е доказано, никой не е бил назован като платен агент на руснаците“, казва Борислав Сандов, съосновател на българската партия „Зелените“ и говорител на водещата екоорганизация „България без фракинг“, пише „Гласът на Америка“.
Повечето от европейските антифракинг движения, както и в САЩ, се зараждат от истинска загриженост за природата. Активисти посочват доказателства, свързващи фракинга със замърсяване на подпочвените води. Но когато става въпрос за Източна Европа, съмненията срещу Русия и връзките ѝ с еколозите са публични и широко разпространени. Руската кампания „не е тайна. САЩ знаят от дипломатически канали, но преди нямаха ресурсите, а и неотложната нужда да действат. Украйна промени играта. Западът вече не иска да е приятел с (руския президент Владимир) Путин“, казва Трайков, цитиран от изданието.
Преди да напусне поста си миналата година, бившият генерален секретар на НАТО
Андерс Фог Расмусен открито обвини Москва, че подпомага европейското антифракинг движение.
Като част от сложните си операции на информация и дезинформация Русия активно се ангажира с т. нар. неправителствени организации – екологични движения, работещи срещу шистовия газ, за да запази европейската зависимост от вноса на руски газ, каза Расмусен.
Доказателствата за руската кампания се основават главно на финансови връзки и приказки. „Движението на парите е трудно да бъде проследено“, казва Маргарита Асенова, анализатор в базираната във Вашингтон фондация „Джеймстаун“. Предполага се, че поне две консултантски компании са превели пари на няколко български природозащитни групи чрез местни корпоративни структури, свързани с Русия, казва тя. Активите първоначално минават през „Овергаз“, българското подразделение на „Газпром“, и лобито, подкрепящо руските ядрени проекти, пише „Гласът на Америка“. В миналото и двете са били използвани, за да прокарват интересите на „Газпром“.
„Овергаз“ доминира българския пазар за лицензиране и сондиране, казва Илиян Василев, от консултантската компания по анализи на проектни и стратегичски рискове Innovative Energy Solutions и бивш посланик на България в Москва. Те могат да усложнят живота на мултинационалните компании, казва Василев. Когато през 2010 г. „Шеврон“ стъпи в България, стана най-големият инвеститор в сферата на шистовия газ. Те представиха съвсем нова бизнес култура и извадиха 30 млн. евро. Това беше нечувана сума и задейства верижна реакция, когато руснаците осъзнаха, че „Шеврон“ наистина мисли да прави бизнес, казва Василев, цитиран от „Гласът на Америка“. Той описва, че групи, които обикновено нямат нищо общо помежду си, са наситили общественото пространство с подвеждаща информация за шистовия газ, създавайки недоверие и страх. Това беше сложен опит, финансиран индиректно, включващ главно националисти и левичари. Парите бяха насочени към местни неправителствени организации, организации, свързани с църквата, медии и спортни клубове, разказва Василев.
Истерията около шистовия газ в България беше пиар кампания, казва Трайков.
Според източник на „Гласът на Америка“ в София, „хора от бизнеса, които служат за посредници на руските корпоративни интереси“ са в основата на успеха на мораториума.
криза, която тихо расте" />
