„Никога срещу Русия, никога срещу Европейския съюз!” - така депутат-социалист обобщи позицията на своята партия за събитията в Украйна. През последните 15-20 години тази партия постоянно се опитва да лавира и на моменти, в по-спокойни за световната и европейската политика времена, дори може би е успявала да прикрие традиционната си привързаност към Изтока. В ситуация като днешната обаче съвместяването на двете „никога” и пребиваването в двата лагера едновременно е невъзможно.
Затова цитираната максима не е пример за принципна политика, а нещо като формула на лицемерието и политическата безпринципност. Което ясно си личи от друго изречение на същия депутат: "Най-голямото опасение е да не се окаже, че се държим като държава, която не е членка на Европейския съюз”. Е, точно така се оказва.
Позиция в еволюция
Преди малко повече от седмица в интервю за Дойче веле, дадено в Берлин, българският външен министър, излъчен от същата тази партия, заяви, че: България няма да признае референдума в Крим; Русия действа конфронтационно; целта ѝ е да присъедини Крим; за България това е неприемливо; оттук нататък отношенията с Русия няма да бъдат същите. Това изявление даде надежда на привържениците на европейската принадлежност на България, че този път няма да се срамуват от нейната позиция.
Няколко дни по-късно обаче тази надежда се изпари, след като партиен пленум се накара на външния министър за „неподготвените” му изявления и за срещите му с новото ръководство в Киев и прие декларация, в която от неговите позиции не остана нищо.
Някъде между Русия и Китай
В документа вече няма нито дума за фарсовия, неотговарящ на нито един демократичен стандарт референдум в Крим, проведен в драстично нарушение на украинската конституция и на международното право, за да легитимира анексирането на част от територията на суверенна европейска държава. Въпреки подписа на Русия под редица международни споразумения, с които тя се задължава да гарантира сигурността и границите на тази държава.
В документа няма нито дума и за извършената две седмици преди референдума руска военна окупация на Крим. Апелира се за "изтегляне на войските по местата на постоянна им дислокация”, но без да се посочва чии именно са тези войски и откъде трябва да се изтеглят.
Всъщност, името на Русия не се споменава нито веднъж в какъвто и да било отрицателен контекст, сякаш тя няма нищо общо със случващото се. Обратно дори - на много места в текста се прокарват именно нейните тези за украинската криза и се защитават нейните интереси.
Напътствия към Украйна и ЕС
Това става под формата на пожелания, призиви и зле прикрити упреци към Украйна и... Европейския съюз. Единствената „добра дума” за Украйна е всъщност декларативната „подкрепа за суверенитета и териториалната ѝ цялост”. Основният акцент обаче е върху напътствия, които съдържат и повтарят основните обвинителни тези, използвани от Русия - срещу „засилването на крайни националистически, крайнодесни и неофашистки групи”, „посегателства срещу човешките права”, „прояви на екстремизъм”. Призовава се, например, за закриване на някакви „паравоенни формирования”, но не се казва нищо за подобните формирования, действащи в Крим.
Руската гледна точка прозира ясно и зад напътствията, отправени към ЕС. Като, например, „да преосмисли целите и съдържанието на източното партньорство в съответствие с обявеното стратегическо партньорство с Русия”. Или да не подписва споразумението за асоцииране на Украйна преди провеждането на избори. В текста е включена и руската гледна точка за „двойните стандарти в международните отношения” (намек за фактологически, меко казано, съмнителната аналогия с Косово), прокрадва се и руската заплаха за „обратния негативен” ефект от евентуални санкции срещу Русия. Специално се предупреждава да не се допуска „решение за санкции, които възпрепятстват реализацията на важни за България енергийни проекти, вкл. "Южен поток", както и засягането на други национални интереси”.
Украйна и българските национални интереси
"Южен поток", впрочем, в сегашния си вид противоречи на правилата на ЕС, тъй че реализацията му и без това е съмнителна. Единствената страна, която безспорно има интерес от него (за да заобиколи и подчини Украйна) е самата Русия. Българският национален интерес изисква диверсификация на източниците, каквато "Южен поток" не предлага. Заинтересовани от него са само онези български политически и икономически кръгове, които са свързани с изпълнението му и въобще с руските енергийни доставки и проекти. Същите, които години наред не направиха нищо за преодоляване на едностранната ни енергийна зависимост, а сега я използват като аргумент срещу налагането на санкции. Освен това българските национални интереси далеч надхвърлят евентуалния, ограничен във времето негативен ефект от едно все още твърде хипотетично и самоубийствено за самата Русия спиране на нейните газови доставки за Европа. За страна като България от много по-голям интерес е съхраняването на международния правов ред, цената на чието драстично разклащане заради руските действия в Крим може да бъде несравнимо по-висока.
Повече на Изток, отколкото на Запад
Позицията на българската левица за събитията в Украйна е подходяща не толкова за държава, принадлежаща към ЕС и Запада, колкото за страна от орбитата на Русия. Всъщност тези, които следят по-внимателно новините, са установили, че в ключовите си моменти тя почти дословно съвпада с позицията на Китай. В нея също не се споменава нищо за референдума и окупацията, настоява се, че "политическото решение и диалогът са единственият изход", призовава се за "спокойствие и сдържаност" и за "избягване на по-нататъшна ескалация".
Само че със светкавичното, силово и неподлежащо на преговори анексиране на Крим Русия вече „изпусна духа от бутилката” и даде тласък на още по-взривоопасна ескалация - утре в Източна и Южна Украйна, после и на други места близо до българските граници.
