П о-малко от една седмица беше необходима на българското гражданство, за да забрави изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за петте лева, модела „Кой“ и „протестърите“.
"Какъв модел "Кой", какви пет лева?", възкликна премиерът от парламентарната трибуна, очевидно бесен на Реформаторите, които се опитват да представят рокадите в сектор "Сигурност" като демонтиране на модела "Кой" и реализиране на техните идеи за реформи.
Борисов нападна "реформатори и протестъри", като им обясни, че нямат кой знае какви заслуги за оставката на предходното правителство или за демонтирането на модела "Кой". "За какъв протест говорите? Къде бяхте реформатори и протестъри, когато ме нападаха от тази трибуна? Излязохте ли да ме защитите", попита той. След което сам си отговори: "На улицата бяхте. Ама бяхте там, когато бяха 100 души, когато дръпнахме на ГЕРБ хората от улицата".
Така Борисов на практика реабилитира "опорната точка" на БСП и ДПС от предходния мандат, че протестите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС, прераснали в бунт срещу кабинета "Орешарски", не са на гражданите, а на симпатизанти на една партия, която иска да се върне на власт - ГЕРБ.
Когато протестът умря
Истината обаче е съвсем различна. ГЕРБ се включиха в протеста на 4 септември, в началото на есенната сесия на Народното събрание. И го направиха точно така, както подхожда на „обиграна“ политическа формация в български условия. Автобусите на партийните организации задръстиха улиците на столицата, а пред парламента се изсипаха лица, силно напомнящи на контрапротестиращите от БСП и ДПС - безразлични, но пък с ясно поставени задачи. Феновете на ГЕРБ търсеха сблъсък с полицията, а на по-късен етап трябваше да окъпят в народна любов Борисов и Цветанов, които от парламента излязоха сред тях, за да покажат съпричастността си.
Така на 4 септември протестът умря. И се превърна в опорна точка на два враждуващи лагера. В основата на враждата бе властта. А хората, искащи промяна, получиха обичайната доза подмяна и бяха превърнати в маргинализирани стотина протестъри, незащитили Борисов незнайно от какво.
Разбира се, тук не можем да не се запитаме (ако вярваме на думите на Борисов) защо партийната команда към симпатизантите на ГЕРБ „прибирайте се вкъщи“ е била издадена преди оставката на кабинета „Орешарски”. Означава ли това, че е имало междупартийна договорка за край на бунта?
Петте лева на "Кой"
Съществената тема е обаче друга. „Какъв модел „Кой“, какви пет лева?”, попита лидерът на ГЕРБ. Твърде голяма е вероятността отговорът да гласи: това е същият модел, от който самият Борисов е част.
Моделът, наричан „Кой“, не е само Делян Пеевски, срещу когото гражданите се разбунтуваха през лятото на 2013 година. Това е моделът, ограбил банка под носа (а защо не и със съдействието) на държавата. Това е моделът, назначил, а после и самоотвержено бранил партийни назначения начело на службите. Това е моделът, в който прокуратурата отказва да разследва депутат, станал нарицателно за задкулисно влияние, но пък за сметка на това държавата хвърля целия си ресурс, за да подгони авторите на сигнала срещу него.
Моделът „Кой“ е скандалът Костинброд; концентрацията на собственост и медиите-бухалки; партийните назначения в държавните регулатори. Моделът „Кой“ е тефтерчето на Златанов и числото 10. Впрочем, същият модел прозира и там, където инициалите „И.Ф.“ означават Искра Фидосова, а съкращенията „Б.Б.“ и „Ц.Ц.“ са обвити в мистерия и загадъчност.
Част от същия този модел е да си избереш главен прокурор, а името на председателя на Върховния касационен съд да е ясно още с обявяването на конкурс за позицията.
Моделът „Кой“ е медийното потушаване на всички тези теми, които създават шум в системата за кратко, а след това биват умело заглушени. Моделът „Кой” е да зададеш въпроса: „Какъв модел „Кой“, какви пет лева“ и точно седмица по-късно изказването ти да бъде забравено.
Моделът „Кой” е да се правиш, че той не съществува. И да, обикновено тази разсеяност струва нещо. Цената е я пет лева, я оставането на власт.
Ако повярват
На фона на всичко това съществува една голяма опасност. Недоволните, онези, които не искат да са част от модела, да повярват, че са наистина стотина души. Без значение дали ще се осланят на опорните точки на Орешарски или пък на Борисов. Ако това се случи, няма да има кой да търси сметка на управляващите дали не са превърнали обещанието си за реформи в поредната опаковка, която да продаде отново добре познатия „Кой“.
