АФП: Следващото българско правителство пред тежка дилема Изток - Запад

Р уски песни гърмят, хора с червени тениски с надписи СССР и лика на Путин танцуват, а 7000 души празнуват всичко руско. Това се случва не в Русия, а в България – страна-членка на ЕС, коментира агенция Франс прес скорошния събор на русофилите край язовир Копринка. 

Събитието напомни, че

25 години след комунизма връзките между България и Русия остават силни –

и двете държави са православни, използват кирилицата, а езиците им си приличат. То обаче показа и че който и да спечели парламентарните избори на 5 октомври, ще трябва да намери баланс, задоволяващ както богатите на газ славянски братовчеди в Москва, така и Брюксел, откъдето идват доста субсидии за България, коментира агенцията. 

„Аз съм против това да заставаме на страната на ЕС и САЩ срещу нашите братя, против санкциите срещу Русия съм“, казва пред АФП пенсионерката Миланка Калоянова. „Защо? Само можем да загубим“, допълва 72-годишната жена. 

„Повечето българи обичат Русия“, казва 38-годишният Данаил Димитров, учител по история. „Сегашните опити да се противопоставят два братски славянски народа са обречени на неуспех“, уверен е той.  

Русия освободи България от османско иго през 1878 г., а след 1945 г. България застана от руската страна на Желязната завеса като неин най-непоколебим съюзник. 

Български продукти – от туршии до електроника, се продаваха в целия Съветски блок

и много българи сега изпитват носталгия по тези времена.  

Днес България зависи от Русия за 85% от газовите доставки, докато единствената ѝ АЕЦ работи с руско гориво, а петролната ѝ рафинерия е собственост на руския „Лукойл“. 

Руските туристи изпълват плажовете на българското Черноморие през лятото, а руснаците са основните инвеститори в недвижими имоти в страната, посочва още АФП. 

С единия крак на Запад

Страната, населението на която възлиза на 7,4 млн. души, обаче предприе решителен завой на Запад с влизането си в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз четири години по-късно. 

Макар да остава най-бедната страна в ЕС, тя е получила 6,85 млрд. евро от европейските фондове от 2007 г. насам, а българите и българските стоки имат достъп до останалите 27 пазара в съюза. 

„София има някак парадоксален статус – тя е част от институциите на демократическия свят – НАТО и ЕС, но Москва контролира изцяло нейната енергетика, а българската олигархия защитава руските икономически и стратегически интереси“, коментира политологът Огнян Минчев. 

Кризата в отношенията между Запада и Русия, породена от събитията в Украйна, обаче внезапно направи живота на българските управляващи доста по-сложен.

Беше лесно да се забележи западното влияние през юни, когато отиващият си министър-председател Пламен Орешарски, редом до двама американски сенатори, обяви, че изграждането на българската част от „Южен поток“ – новият руски газопровод, който заобикаля Украйна, е замразено. 

Месец по-късно на посещение в София беше руският министър Сергей Лавров, а Орешарски бързо смени курса и заяви, че се надява Брюксел да приеме „много силните аргументи“ в подкрепа на българската част на „Южен поток“. 

40% от българите се противопоставят на санкциите, които Западът наложи на Русия, а само 13% ги подкрепят, показва неотдавнашно проучване. 

„Нетърпимо“

Предстоящите избори идват само 17 месеца след като правителството на десния Бойко Борисов беше свалено след протести в цялата страна, събрали недоволни от ужасната бедност и ширещата се шуробаджанащина.

Последва неспокойно управление на социалистите, което не донесе видимо подобрение, а 69% от хората описват сегашната ситуация като „нетърпима“. Проучванията на обществено мнение предвиждат, че Борисов отново ще се върне на власт. 

Правителството предупреди, че вероятността за проблеми с газовите доставки тази година е много голяма и че страната трябва да се готви за криза.  

Като резултат, отношенията с Русия са сериозен акцент в течащата предизборна кампания. Ултранационалистическата „Атака“ и някои членове на социалистическата партия призовават за по-здрави връзки с Москва.  

Борисов пък хвали германското правителство и канцлера Ангела Меркел като модел за подражание. И в същото време заяви, че изграждането на „Южен поток“ може да бъде подновено – със съгласието на ЕС – още през октомври.