З а да добиете представа за бедността и мизерията, както и за гнева срещу политиците в България преди изборите на 5 октомври, е нужно да погледнете само град Мизия.
Това се казва в репортаж на агенция "Франс прес" от град Мизия, който беше разрушен от наводнения през месец август.
Улиците на града с население от 3300 души, повечето от които са възрастни хора, се превърнаха в кални кафяви реки, които унищожиха 800 къщи и убиха 2 души. 7 седмици по-късно опустошението още е тук. Много къщи са съборени, а големи купчини тухли, керемиди и покъщнина все още се виждат по улиците.
Наводненията в България отнеха живота на 29 души през тази година
В Мизия, както и при други случаи, местните хора казват, че корумпираните политици, а не природата, са виновни. Еколозите също подкрепят тази теза.
Според Петко Цветков от базираната в София фондация "Биоразнообразие" безразборната незаконна сеч през последните години и слаб контрол над частните язовири са сред основните причини за унищожителните наводнения.
"Отчаяни сме. Сами се борим за живота си", казва Митка Андрова от Мизия - дребничка възрастна жена, чийто дом ще бъде съборен. "На хората им писна. Политиците само ги е грижа да си напълнят джоба, а за хората – нищо, само страдания", добавя тя.
"Никой няма да гласува! За какво, за да живеят те добре, а ние да страдаме ли", казва гневно 70-годишната ромка Ценка Крочева пред разрушената си къща.
Останалата част от населението на България може да не е в толкова отчаяно състояние, но 25 години след края на комунизма презрението към политиците е широко разпространено,
се казва още в репортажа на АФП. Според ново социологическо проучване на институт "Отворено общество" 69% от българите описват ситуацията в страната като "непоносима". Средната месечна заплата е 400 евро, средната пенсия е 150 евро, а всяко пето домакинство живее под прага на бедността.
Само преди 17 месеца българите, на които им писна от бедността и високите сметки за ток, излязоха по улиците и принудиха десния премиер Бойко Борисов да подаде оставка. Последвалите избори дадоха властта на левите. Премиер стана технократ, но протестите, този път срещу връзкарството и корупцията, продължиха, и доведоха до оставка на правителството през юли тази година.
Следващия месец на вторите предсрочни парламентарни избори в рамките на две години партията ГЕРБ на Борисов изглежда има шансове да си върне властта, казват социолозите. Борисов ще се върне на власт не защото хората вярват, че ще направи чудеса, а защото в момента няма на кой друг да бъде поверено управлението на държавата, коментира политологът Иван Кръстев.
Следващото правителство ще има доста работа
- икономиката има слаб растеж, безработицата остава 10%, дефлацията продължава, а страната трудно привлича чужди инвестиции, очаква се и сурова зима.
Почти 10-процентовото увеличение на цените на електроенергията от 1 октомври ще задълбочи мизерията в страната, в която почти 80% от семействата трудно заплащат сметките си за ток.
България получава 85% от природния си газ от Русия през Украйна. Очакваните прекъсвания на доставките ще накарат хиляди домакинства да треперят от студ, а промишлеността ще трябва да се справя с тежък удар.
Друг важен въпрос в дневния ред на кабинета ще бъде четвъртият по големина кредитор в България – "Корпоративна търговска банка", която е пред банкрут. Сметките на хиляди частни вложители в момента са блокирани, което доведе до протести в София.
В Мизия хората споделят, че така или иначе нямат пари в банката. Грижите им са по-прости. "Сега спим в колата. Нямам представа как ще изкараме зимата", казва Ценка Крочева.
