Д ори и на 80 години Райна Кабаиванска не се е разделила с любимата опера. Покорила всички световни сцени, днес Маестра, както я наричат учениците й, се е отдала на младите си последователи. Пя заедно с тях и пред българската публика на юбилейния си концерт в НДК.
Постоянно съм на телефона, звънят ми непрекъснато, разказва тя и пътува между Модена, София и Сиена, за да раздава опита си на младите таланти.
През 2001 г. Райна Кабаиванска започва майсторски класове в Нов български университет в София. През 2002 г. тя създава и дарителски фонд в НБУ със свои средства за стипендии на млади оперни певци за обучение в България и Италия.
В майсторските класове в НБУ са се обучавали повече от 100 млади оперни певци от цял свят, а стипендианти на фонда са повече от 60 изпълнители, които са продължили обучението си в Италия и са представени от Райна Кабаиванска на професионална сцена. Сред нейните стипендианти със световна кариера са Вероника Симеони, Мария Агреста, Андреа Каре, Вирджиния Тола, Виктория Йео, София Соловий, както и по-младите Мария Радоева, Костадин Мечков, Антон Марков, Яско Сато, Прити Йенде, Кристина Баджо, Чинция Киарини, Матео Дезоле, Елиза Барберо, Ана Петричевич, Анаис Мехиас. На Юбилейния благотворителен концерт на Райна Кабаиванска в НДК през декември миналата година те бяха представени на българската публика.
През 2004 г., заедно с Лучано Павароти, основават в Модена Консерваторията Веки-Тонели. Работи и с млади оперни певци в Академия "Киджана", Сиена.
„Това е някакъв невероятен процес, който не може да се обясни – тази връзка, която се създава между учител и ученик“, казва Райна Кабаиванска, когато я питам откъде намира тази енергия на 80 години.
Нейното послание към всички млади хора:
„Да вярват в бъдещето, да не се надяват на външна подкрепа, да не мислят, че всичко става с ходатайство. Сега вече светът е отворен, те имат вече целия свят в ръцете си и зависи само от тях да влязат в света.“
Следва пълният текст на интервюто:
- Г-жо Кабаиванска, майсторските класове ли са сега основното, с което се занимавате?
- Моят занаят сега е да правя млади певци и моите ученици са вече много, а времето не е за пеене всъщност, защото театрите вече са много малко. Театрите са в криза и тези млади хора е много трудно да си намерят пътя, а за мен е много важно преди всичко да могат да си намерят път, да могат да си намерят професионално мястото, а това е много трудно в това време на криза.
Продължавам да работя. Има много млади хора с големи таланти, които са по целия свят. Непрекъснато съм на телефона, защото от всички страни ми се обаждат мои ученици и ме питат: мога ли да приема това, дали да направя онова, тази фраза не ми е ясно как се пее...
Те ме търсят за контрол и за съвет. Аз ги разпитвам за всичко. Зная всичко за тях – кой за кого е сгоден, за кого се жени, плачат заедно с мен, признават всички грехове и аз съм доста строга.
- Казвате, че днес е по-трудно за младите в сравнение с времето, когато Вие сте била в началото на кариерата си. Защо?
- Едно време, моето време – това беше краят на 50-те и началото на 60-те години. Ще ви разкажа нещо много показателно. През 1959 г. се явих за първи път на конкурс в Италия, който аз спечелих за сопрано, а Лучано Павароти – при мъжете. Знаете ли колко бяхме кандидатите тогава? 22 души.
Преди няколко месеца бях в журито на големия международен конкурс „Виняс“ в Барселона. Знаете ли колко бяха кандидатите – над 2 хиляди!Така че глобализацията съществува не само на пазара, съществува и в изкуството и става много, много трудно.
- Как избирате младите певци, с които работите?
- Преди всичко ги избирам да са с талант. Без талант кариера не може да се прави. Само с хубав глас или само с хубав външен вид не може да се направи. Така че основното е да си с талант преди всичко, а талантът веднага се вижда. Ако има това огънче, което аз търся, то веднага проблясва.
И после важни са и интелигентност, музикалност. Трябва да си и умен, и надарен.
- А след като започнете работа с тях, на какво най-много държите, кое е най-важното, на което искате да научите вашите ученици?
- Аз съм може би от миналия век и нося на гърба си цялото това наследство на миналия век - една непреклонност, принципност към музиката, към това, което е написано, към това, което иска композиторът. И също морал и етика – да се вярва в това, което правиш, да не мислиш, че винаги трябва да бъдеш подпомаган и че винаги някой ти пречи да го направиш. Това беше етиката на моето време – да вървиш напред със своите качества и да не търсиш външни причини и външни опори.
Сега у някои от младите хора има това, че те трябва да бъдат подкрепяни, Да, те трябва да бъдат подпомагани, но до момента, когато могат да минат нагоре, да могат да се изявяват. След това вече не трябва да чакат никаква помощ. Това беше моята етика и аз сега се мъча да я надградя у младите хора.
За мен е много важно да дам на учениците си тази точка на виждане на нещата - че те сами трябва да се борят и да постигат това, което заслужават заради качествата си.
- Опитвате ли се да ги предпазите от грешки?
- Опитвам се и искам да предам всичко, което имам в живота си - да предам своя опит на младите хора и да ги науча какво е животът, защото животът не прощава и трябва да си силен и преди всичко да имаш качества.
- Какво Ви носи на вас лично работата с младите?
- Никога не се питам на мен какво носи, но явно обичам това, което правя, защото не ми тежи, не се оплаквам след 10 часа работа, напротив – лягам си вечер много доволна. Така че работата ми носи удовлетворение.
- А откъде черпите тази енергия, работите с учениците си в Модена, в Сиена, в София?
- Защото обичам това, което правя. В изкуството трябва да правиш всичко с любов. А това е някакъв невероятен процес, който не може да се обясни – тази връзка, която се създава между учител и ученик. Това ме държи.
Но вече се уморявам... Телефонът непрекъснато звъни, консерваторията, един непрекъснат кръг, който се върти непрекъснато. Мисля непрекъснато за учениците си, които са в кариера... Но може би именно това, този кръг, който се движи с ритъма на музиката, това ме държи, защото музиката е живот и енергия.
Трябва да се проникне в душата. Това е една дума, която вече не се употребява – душа, но аз вярвам, че има душа. Трябва да се проникне в душата и да се извадят хубавите неща, благородните качества и да се покажат на света. А ние, оперните певци, имаме тази възможност да покажем добрите си качества на света от сцената.
- Вашето име и кариера, както и тези на Борис Христов, Гяуров, Гюзелев и други бяха повод да се казва, че българите са надарени с талант, така ли е и сега?
- В това време на глобализация не бих казала българи, японци, американци... Има много надарени хора навсякъде.
Едно време имахме тази легенда за българските гласове, защото имаше доста български имена на световната сцена, сега също има български имена, но има италиански, гръцки, испански, от Перу... Не може така да се каже – българите..., този малко болшевишки шовинизъм вече не бива да ни пречи.
- Има ли нещо, което да ви е развълнувало особено скоро?
- Бях празнувана в целия свят (през декември Райна Кабаиванска празнува 80-годишен юбилей) и това е наистина много вълнуващо, защото виждам, че някакъв спомен, някаква диря е останала у хората и не само у моите съвременници, но и в младото поколение.
Много млади хора идват при мен и ми казват: аз ви гледах в тази роля, вие така правите тук, така – там. И аз се учудвам на тази любов у младите хора и си казвам: значи имам още диалог с младите - това е много вълнуващо!
Юбилейният концерт в София беше един наистина голям празник и съм много благодарна на моите приятели и на Нов български университет, които успяха по един такъв начин да го организират.
- Имате ли послание към младите хора в България, към всички, не само тези, които се занимават с музика?
- Да вярват в бъдещето, да не се надяват на външна подкрепа, да не мислят, че всичко става с ходатайство. Сега вече светът е отворен, те имат вече целия свят в ръцете си и зависи само от тях да влязат в света.
Райна Кабаиванска с учениците си в НБУ - вижте във видеото:
