В олен Сидеров и двайсетина здрави момчета с опънати черни тениски бродят из центъра на София. Ако случайно не им харесаш, тръгват към теб, обграждат те, започват да крещят и да те притискат с въпроси от рода „Кой те праща?“. Този „граждански контрол“ е съпроводен от екип на партийната телевизия „Алфа“, която след това излъчва в ефир лицата на „враговете на народа“.
Няколко месеца по-късно Боян Расате и двайсетина здрави момчета с черни якета и трикольори на ръцете си бродят из центъра на София. Ако случайно си по-тъмен, тръгват към теб, обграждат те и те притискат с въпроси от рода „Кой си ти и откъде идваш?“. Този „граждански контрол“ е съпроводен от екипи на няколко телевизии, които след това излъчват в ефир „геройството“.
Следва реакция на главния прокурор, който вика при себе си министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС. Тримата публикуват общо изявление: „Няма да се допускат прояви на лица, които се опитват сами да налагат ред по улиците на столицата, както и откритото демонстриране на такова поведение, включително и носенето на съответни отличителни знаци".
Добрите и лошите националисти
Описаният случай не е единственият, който може да послужи за онагледяване на двойните стандарти, прилагани от държавната власт. В началото на ноември прокуратурата образува досъдебни производства срещу зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки и станалия популярен като защитник на правителството Бисер Миланов-Петното за „подбуждане към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност“. Първият е призовал към „изчистване на града“, а вторият бил казал публично: „Ето ги черните, които виждате. Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези черните“.
Няколко седмици по-рано Магдалена Ташева, народен представител от „Атака“ и телевизионен водещ в партийната телевизия „Алфа“, нарече в ефир сирийските бежанци „изчадия", "сган", "масови убийци", "канибали", "диваци", "ислямски фундаменталисти, които бягат от правосъдието", "отвратителни, долнопробни примати, които бягат от закона в Сирия". Прокуратурата не се задейства. Формалното обяснение е, че Ташева има имунитет. Нечути останаха обясненията на юристи, че един от текстовете в Наказателния кодекс срещу подобни прояви предвижда до 6 години лишаване от свобода, което формално надхвърля границите на депутатския имунитет - той е само за престъпления, които предвиждат до 5 години наказание.
Нашата "Атака" и тяхната "Атака"
Преди месец френското издание „Нувел обсерватьор“ съобщи, че зам.-председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Жан-Кристоф Камбаделис е поискал обяснения от лидера на ПЕС Сергей Станишев за съюзяването на партията му с екстремистката „Атака“. Малко по-късно пък бяха публикувани информации, че Френският национален фронт на Марин льо Пен е силно резервиран към включването на „Атака“ в Европейския крайнодесен алианс, подготвян за изборите за Европейски парламент.
Еднозначното неприемане на „Атака“ от представители както на левицата, така и на крайната десница в Европейския съюз контрастира рязко с толерантното отношение, което партията на Сидеров получава лично от лидера на ПЕС и БСП Сергей Станишев. Почти във всяко интервю той трябва да отговаря на въпроси за съюза му с „Атака“ и почти всеки път той отрича това да е вярно.
Зависимостта на БСП и ДПС от „Атака“ е въпрос на проста аритметика - двете партии имат общо 120 депутати (на практика 119, защото Делян Пеевски не ходи на работа). За да бъде избрано правителството, те имаха нужда от 121 гласа. Получиха ги. За да приемат каквото и да е решение в парламента, те имат нужда от кворум - т.е. 121 регистрирани депутати. Получават го. „Не се крепим на „Атака”, но ГЕРБ две години се крепеше“, казва Станишев. Което де факто е вярно.
На "Атака" ѝ е позволено всичко - както днес, така и вчера, когато правителството на ГЕРБ зависеше от нея. Тогава група, предвождана от Волен Сидеров, нападна молещите се мюсюлмани пред софийската джамия Баня баши. Полицията не се намеси, а повече от две години по-късно разследването продължава - срещу неизвестен извършител.
Войната е мир
С надигането на ксенофобската вълна в България президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски излязоха с обща позиция срещу това явление. Безадресното им обръщение подмина думите и действията на партия „Атака“. И тогава - напълно закономерно, Сидеров щурмува нови висоти. „Атака“ поиска Македония и Сърбия да предадат на България териториите, населени с етнически българи. Остра и бърза реакция от страна на външния министър Кристиан Вигенин не последва. А е логично да има такава.
Докато търпимостта към изпълненията на „Атака“ става все по-натрапчива, София е осеяна от реклами на партийната телевизия „Алфа“. Билбордовете са буквално на всяка крачка. Столицата не помни да е била подлагана на по-масирана рекламна кампания. Върху паната са изписани както името на телевизията - „Алфа“, така и името на партията-собственик - „Атака“. Под тях е портретът на Волен Сидеров. Изборният кодекс забранява партийната агитация извън дните на предизборната кампания, но текстът за билбордовете, случайно или не, се ограничава само до пътната мрежа и не засяга градовете.
Докато управляващите са готови да изтърпят абсолютно всичко от „Атака“, само и само да запазят правителството си, гражданите са принудени да четат на билбордовете слогана „Телевизията на истината“, който напомня за Министерството на истината от книгата „1984“ на Оруел. Където пък крайната цел днес също звучи познато - всички да повярват, че войната е мир.
