Б СП е в криза на идентичност, защото хората не й повярваха, че защитава интересите на най-бедните, ДПС вече ще може да прави каквото пожелае, а България е по-близо до предсрочни избори.
Това коментира политологът Иван Кръстев пред "Дойче веле".
Особеност на българския евровот според Иван Кръстев е това, че ще доведе до промяна на съотношението на силите в управляващата коалиция.
След колапса на социалистите ДПС се оказва вече водещата партия. Кризата в БСП е толкова силна, че самите социалисти още не са решили кое за тях е по-страшното: да идат на избори веднага или да се опитат да останат още малко във властта.
Според Кръстев изборите в България са направили видимо и онова, което така или иначе всички вече са знаели, а именно, че зад правителството не стои нито обществено, нито ясно парламентарно мнозинство, на което то се крепи. Иван Кръстев определя сегашната криза в Социалистическата партия като криза на идентичност, много напомняща за кризата на идентичност в Съюза на демократичните сили след управлението на Иван Костов, но с обратен знак.
През 2000 г. СДС загуби в голяма степен смисъла си за българската политика след като се оказа, че повечето неща, за които той се бореше, вече са приети като позиция вътре в обществото. Така за СДС остана само разочарованието на хората от това, че въпреки всичко България продължаваше да не изглежда по начина, по който те си я представяха.
Проблемът на Социалистическата партия е друг: опитът ѝ да мобилизира чисто популистки схеми и да представи себе си като партия на трудовия народ, цялата ѝ игра с негодуванието на хората от едни или други политики не се увенчават с успех.
Хората са готови да повярват всичко, само не и на това, че БСП в момента защитава интересите на най-бедните слоеве от населението, казва Иван Кръстев.
Според него след тези избори България се намира по-близко до предсрочни парламентарни избори. Основно обаче това ще зависи от поведението на коалиционния партньор на БСП - ДПС: през следващата една година, грубо казано, движението ще може да прави всичко, каквото пожелае
Социалистическата партия няма да е в състояние да му оказва сериозна съпротива, това първо; и второ - ще зависи и от това, дали ДПС ще предпочете стратегически да тръгне на избори сега, понеже след 1 година много от негативните обществени нагласи биха могли да се обърнат срещу него, казва Иван Кръстев.
Тежестта на Германия ще се увеличи допълнително
Промяна в съотношението на силите има и на европейско ниво, констатира Кръстев, който твърди, че евроизборите ще засилят влиянието на Германия в европейската политика. Ето и аргументите му:
Не е тайна, че влиянието на държавите в европарламента се определя до голяма степен от това колко влиятелни са двете най-големи групи - на консерваторите и социалдемократите. В резултат на тези избори голяма част от френските депутати се оказаха извън тези две големи групи (френските социалисти почти изчезнаха), и 1/4 от депутатите в двете най-големи фракции ще бъдат депутати, изпратени от Германия. В този смисъл тези избори допълнително засилват влиянието на Германия в европейската политика и специално в Европейския парламент, казва Иван Кръстев.
Политологът твърди, че спечелените от евроскептичните и популистки партии гласове не са най-интересният факт около изборите, а това, че появата им не е мобилизирала хората да противодействат на надигането на популизма в Европа. По странен начин популизмът не уплаши проевропейските мнозинства, казва Кръстев.
Фактът, че в две големи страни като Великобритания и Франция откровено антиевропейски партии спечелиха изборите, рязко променя начина, по който европейският проект ще бъде видян от хората. Според него "изчезването на центристкото пространство", което досега е било така характерно за ЕС, е довело до фрагментация с множество нови играчи, в резултат на която левицата се е преместила наляво, а десницата - надясно.
Кръстев изразява съжаление от това, че на тези избори не се е поставило началото на една обща европейска политика на ниво граждани. Подобен шанс е имало, поради това, че за първи път са били определени и водещите фигури, които кандидатстват за председател на Европейската комисия, както и поради това, че ЕП получава повече правомощия. За съжаление тези шансове бяха пропуснати, констатира Кръстев.
