"Газпром" беше недосегаем и го знаеше. Той бе основният вносител на газ в Европейския съюз, облагодетелствайки се както от непосредственото покровителство на Кремъл (руската държава е най-големият акционер в компанията), така и от мрежата от бизнес и политически връзки в страните, на които продава газ, особено в Германия, пише сп. "Икономист" в анализ по повод обвиненията на ЕК към "Газпром".
Нямаше много алтернативи на руския газ, както нямаше и особено желание у потребителите да се противопоставят на господстващото положение на Газпром.
Сега ЕС се изправи срещу руския газов звяр.
Първият удар бе нанесен на 22 април, когато европейският комисар за конкуренцията Маргрете Вестагер изпрати на компанията дългоочаквано писмо, наречено "Изложение на възражения" (евротермин за списък с обвинения), в което се посочва, че компанията злоупотребява с пазарното си положение. Публикуваният документ е от стотици страници.
Те дават подробна представа за тъмния свят на руския газов износ, описвайки доходоносни посреднически компании с неизвестни печеливши собственици, сделки, договорени от политици, а не от бизнесмени, и сериозно фаворизиране на клиенти по геополитически съображения.
ЕС твърди, че "Газпром" следва цялостна стратегия за разделяне на централните и източните европейски газови пазари. Компанията ограничава възможността на клиентите да препродават газ, което й дава възможност да продава на "несправедливи цени" в пет страни: България, Полша и балтийските републики Естония, Латвия и Литва.
Освен това "Газпром" е злоупотребил с господстващата си позиция на пазара, за да се опита да запази контрол върху транзитния газопровод през Полша "Ямал" и да принуди България да подкрепи "Южен поток" - отменения проект на Кремъл за доставка на газ в ЕС през Черно море.
През последните месеци "Газпром" опипа почвата в Брюксел, за да види дали може да постигне споразумение, но разговорите се провалиха на фона на замразяването на отношенията между Изтока и Запада заради Украйна.
Сега "Газпром" има 12 седмици, за да отговори на обвиненията - чрез опровергаване, отстъпки или и по двата начина. Ако отговорите не задоволят Европейската комисия, следващата фаза е наказателна процедура.
Това може да означава глоби в размер на 1 милиард евро (1,1 милиарда долара) или повече - на теория до 10% от оборота на компанията - и законово наложени промени на нейния бизнес модел. Това все още са резервни варианти. "Всички пътища са открити", казва Вестагер. "Ние бихме искали "Газпром" да отговори и да разговаряме."
Първоначалният отговор на "Газпром" бе ледено студен. Компанията каза, че оплакването на ЕС е неоснователно, категорично заяви, че компанията вече спазва международното право и вътрешното законодателство на страните, в които прави бизнес, и каза, че спорът трябва да бъде решен на правителствено равнище.
"Газпром" е учредена "отвъд юрисдикцията на ЕС", а руското законодателство й е предоставило специални, социално значими функции и статута на стратегическа, държавно контролирано юридическо лице със стопанска цел.
През 2012 г. руският президент Владимир Путин забрани на такива "стратегически" компании да предоставят сведения на чужди регулатори или да се подчиняват на техните нареждания.
ЕС започна действията си срещу "Газпром" с Третия енергиен пакет през 2007 г. Това бе измамно меко наименование на поредица мерки, които "либерализираха" - де факто преобърнаха из основи - европейския енергиен пазар. Главната последица бе наложената забрана една и съща компания да притежава и тръбопроводите, и транспортираните по тях енергоносители.
Русия възрази остро срещу тази разпоредба, възприемайки я като политизирана и непредизвикана атака с цел конфискация на активите и удар по бизнес модела на "Газпром". Компанията и нейните политически господари - подобно на "Майкрософт", която наруши европейското законодателство в областта на конкуренцията, пласирайки своя браузър "Интернет експлорър" в пакет с операционната си система "Уиндоус" - обаче не осъзнаха докъде се простират жестоките правомощия на ЕС за съдебно преследване.
И колкото повече ЕС наблюдаваше вноса на газ от Русия, толкова по-малко харесваше това, което вижда.
През 2011 г., при най-голямата антитръстова операция в историята на Европейския съюз, представители на властите със заповед за обиск иззеха документи и компютри от десетки офиси на "Газпром" и нейни филиали, а през 2012 г. последва започване на официално разследване от страна на ЕС. "Изложението на възражения" до голяма степен бе готово още през 2013 г., но дълго време бе боязливо отлагано. Предшественикът на Вестагер, Хоакин Алмуния, нееднократно обещаваше да започне промени, но напусна поста през ноември, без да изпълни това обещание.
Висши служители на Европейската комисия решиха, че една сделка ще е по-добър вариант от влошаване на отношенията с Русия. Сега Европа е настроена по-категорично. Вестагер, желязната датчанка, настоява, че нейната дирекция е част от съдебната система и действа без страх или пристрастия.
Действията срещу "Газпром" бяха предприети само седмица след като тя представи възраженията си срещу друг корпоративен гигант - "Гугъл".
За "Газпром", най-неприятният вариант би бил да игнорира ЕС. Това носи бързи наказания - и потенциални съдебни искове от страна на клиентите, купуващи на прекалено висока цена, отбелязва Алън Райли, британски професор по право. Друга опция е повдигането на обвинения - включително за злоупотреба с правата на собственост.
Вацлав Бартушка, пратеникът на Чехия по енергийни въпроси, прогнозира, че "Газпром" ще отстъпи, маскирайки се зад ефектната си, но куха сделка за бъдещ износ за Китай, за да демонстрира на руската общественост, че Кремъл наказва Европа за нейната дързост.
Русия освен това може да продължи работата си по "Турски поток" - газопровода под Черно море, който е предвидено да доставя газ до турско-гръцката граница, за да бъдат избегнати правилата на ЕС, възпрепятствали "Южен поток".
Кремъл ухажва Гърция с финансов стимул от 5 милиарда долара, за да я убеди да подкрепи проекта. По всяка вероятност ни чака по-нататъшно прилагане в Европа на тактиката "разделяй и владей": руските тръбопроводи изнасят политическо влияние дори когато са само линии на картата.
Малко вероятно е обаче да се стигне до спиране на газовите доставки, за да бъде наказан ЕС. Русия вече губи пазарен дял в Европа и не може да си позволи да настрои срещу себе си клиентите или да изложи на опасност приходите си от износ, възлизащи на 40 млрд. долара.
Студен климат
Във всеки случай безпокойството, че Европа е зависима от руския газ, намаляха. Не само че зимата свърши, но и Европа като цяло е в добра форма, за да устои на някакъв гневен изблик от страна на Русия.
Европа подобри капацитета на хранилищата си и построи газови връзки север-юг, така че прекъсване на доставките през Украйна, да речем, може да бъде компенсирано с други източници.
Литва, някога изцяло зависима от руския газ, построи терминал за внос на втечнен природен газ (ВПГ) и си извоюва бързо понижаване на цената от "Газпром".
Тази година Съединените щати ще започнат износ на ВПГ, създавайки още нови варианти за снабдяване.
За Путин ходът на Европейската комисия показва колко изолирана е Русия. Доверието и търпението се изчерпват, дори в Германия. Приятелите му намаляха. Използвайки енергията като оръжие, той предизвика отбрана и контраатака. Мечката вече не всява такъв страх като преди.
