В обширна статия днес "Файненшъл таймс" се спира на усложнените отношения между Европейския съюз (ЕС) и руския енергиен гигант "Газпром".
След 40-годишното сътрудничество между тях, в резултат на което "Газпром" покрива близо 30% от газовото потребление на Евросъюза, се стигна до вчерашното обвинение от Европейската комисия срещу контролирания от руската държава концерн в злоупотреба с доминиращата му пазарна позиция в Източна Европа. Антитръстовото дело може да продължи години, посочват авторите.
"Газпром" веднага реагира, наричайки обвиненията "неоснователни" и обяви, че смята да ги оспорва пред съдебните органи.
Затягащият се конфликт между Брюксел и Москва вероятно ще пренареди глобалния газов пазар през идните десетилетия,
смятат те. Отбелязват се опитите на газовия гигант да преориентира износа си на изток, ухажвайки Китай. Миналия май бе подписан огромен 30-годишен договор с Пекин и се говори за контракт за допълнителни доставки по различно трасе.
ЕС от своя страна също се опитва да се откъсне от зависимостта си от руските доставки, търсейки начини да получава газ от Каспийско море, Близкия изток и Северна Америка.
Въпреки това, посочва вестникът, нито "Газпром", нито Европа могат да прекратят взаимната си зависимост в близко бъдеще. Собствените добиви на природен газ в Европа намаляват, а доставките на "Газпром" за Китай не предвиждат значителни обеми до 2020 г. поради липсата на необходимата инфраструктура.
Дори след тази дата те ще съставляват само част от количествата, които концернът сега продава на Европа.
"Газпром" и руското правителство дават индикации, че се надяват антитръстовото дело да бъде разрешено "по взаимноприемлив и цивилизован начин".
"Файненшъл таймс" цитира думите на експерта Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни проучвания, според когото списъкът с обвиненията, предявен от Еврокомисията, изглежда е доста смекчен, като ги ограничава до завишаване на цените само в пет страни от ЕС.
"Газпром вече промени поведението си в Европа под натиска на задаващите се антитръстови обвинения и на други юридически спорове, посочва експертът. Концернът до голяма степен се отказа от т.нар. "дестинационни клаузи", които ограничават препродажбите на неговия газ, и договори по-ниски цени с някои страни, например Литва, с която бе в конфликт от няколко години."
Уреждането на съдебния спор обаче може да се окаже по-проблематично, посочва вестникът. Според законодателството на ЕС договорените условия трябва да бъдат юридически обвързващи и приложени чрез наблюдател.
При положение че Москва отказва да признае правомощията на Комисията спрямо една стратегическа икономическа групировка под държавен контрол, това може да се окаже трудно.
"Разумният бизнес подход е да се постигне споразумение. Въпросът е дали радикализиращият се Кремъл ще бъде готов да приеме това", посочва друг цитиран от "Файненшъл таймс" експерт - Алън Райли, професор по право от лондонския "Сити юнивърсити".
