К онтрастът не би могъл да бъде по-ярък. От едната страна на оградата от бодлива тел под пушеците от въздушните удари и сред тътена на стрелбата с огнестрелно оръжие брадатите бойци от самообявилата се Ислямска държава са на път да завладеят Кобане - кюрдски град на северната граница на Сирия.
От другата страна войници на Турция с танкове и бронетранспортьори равнодушно гледат шоуто, раздвижвайки се само, за да изстрелят сълзотворен газ или да отблъснат протестиращи кюрди, които искат да помогнат на своите сирийски братя.
Нежеланието на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган да помогне на Кобане, дори в името на подкрепата на неговите американски съюзници, докато те дават въздушна подкрепа на обсадените, е колкото твърдоглаво, толкова и озадачаващо. То също е контрапродуктивно, с оглед на това, че вбива клин между Турция и Америка, и повишава напрежението със собственото кюрдско малцинство на Турция. То може също да разпали стария, но сега спящ бунт на турските кюрди.
Г-н Ердоган казва, че всяка помощ за сирийските кюрди зависи от това те да изоставят техния, де факто, съюз със сирийския режим на президента Башар Асад и да се присъединят към основния бунтовнически съюз, който иска да го свали. Имаше надежди в началото на октомври, че тази позиция ще бъде смекчена след тайните преговори, които се водиха в Турция между сирийските кюрди и турски дипломати и шпиони.
Твърди се, че служителите временно се договорили да позволят оръжия от други управлявани от кюрди анклави да преминат транзитно през Турция и да бъдат доставени на обсадените кюрдски Сили за защита на народа. Но се твърди, че г-н Ердоган, който изглежда прибягва към по-твърдолинейни генерали по кюрдските въпроси тези дни, е отхвърлил идеята.
Той също заявил на Америка, която извършва въздушни удари в защита на Кобане, че няма да получи турска помощ, ако не се съгласят да ударят г-н Асад, както и Ислямска държава, и да създадат зона, забранена за полети.
Неговото бездействие предизвиква кюрдски обвинения, че г-н Ердоган или сътрудничи с джихадистите от Ислямска държава, или се страхува по-малко от тях, отколкото от кюрдските Сили за защита на народа - издънка на ПКК, която води датиращ от десетилетия бунт за самоуправление в Турция. Но Абдуллах Йоджалан, лидерът на ПКК, който е в затвора, предупреди, че мирните преговори с турското правителство ще приключат, ако на джихадистите бъде позволено да надделеят.
На 7 октомври млади кюрди се вдигнаха на бунт, горейки коли, грабейки магазини и хвърляйки коктейли Молотов и камъни по полицията, която отговори със сълзотворен газ и водни струи. Над 20 души загинаха.
Танкове и бронирани коли бяха разположени, за да наложат вечерен час в предимно кюрдските градове Диарбекир, Батман, Бингьол и Ван, както и в други райони.
Сметките на г-н Ердоган, че кюрдите не могат да си позволят да открият втори фронт срещу Турция, докато се бият с джихадистите, са подложени на тест. Управляващата Партия на справедливостта и развитието на г-н Ердоган може да пострада от безредиците, особено ако те изплашат чуждестранните инвеститори преди парламентарните избори, които трябва да се произведат следващото лято.
Злокобен аспект е фактът, че повечето от убитите в уличното насилие са умрели в стълкновения между симпатизанти на две съперничащи си кюрдски групи - ПКК от една страна и Хюда-Пар, проислямистка група, от друга. Хюда-Пар има връзки с въоръжената кюрдска групировка, известна като Хизбула /несвързана с милициите в Ливан/. През деветдесетте години тя води мръсна война с ПКК, в която бяха убити хиляди кюрди. Смята се, че турската "дълбока държава", доминирана от брутални
генерали, е насъскала ислямистите срещу техните братя националисти. Много хваленият мирен процес на г-н Ердоган с кюрдите бързо рухва.
