Демографското потъване на България

До 2050 г. се очаква един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама да е годен за трудова дейност. Средната възраст на населението в България е нараснала от 30,3 години през 1960 г. на 43 през 2013 г. Прогресиращото застаряване на българската нация я поставя по този показател на трето място в Евросъюза, непосредствено след германците и италианците. По бързия темп на на стареене обаче България няма конкуренция не само в Европа, а и в целия свят, сочат данни на Фонда на населението при ООН.

Експертите прогнозират, че до 2050 г. трудовите ресурси на страната се очаква да намалеят с около 40%. За да се спре потъването на българския трудов пазар и срива на пенсионната система, е необходимо да се обърне посоката на миграцията. България трябва да успее да задържи своите млади хора и дори да привлече работна сила отвън. Възможно ли е обаче това?

Минуси и плюсове на емиграцията

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), вследствие на емиграцията от началото на 90-те години населението на България е намяляло с 6% и се е стигнало до 10% спад в броя на икономически активното население. Според д-р Десислава Николова от софийския Институт за пазарна икономика компенсирането на големите за размерите на страната миграционни загуби през последните две десетилетия е трудно постижимо. "Възможно е само известно туширане на проблема, но това много зависи от икономическата ситуация и състоянието на пазара на труда. Раждаемостта също е свързана със стопанските цикли, които сега сочат "надолу"", коментира Николова поредния отрицателен рекорд в броя на живородените деца през 2013-та.

Според социалния антрополог Харалан Александров, сегашната емиграция на трудоспособни българи трябва да се отчита като положително явление, защото емигрантите изпращат средства за прехрана и бизнес на своите роднини, а тези трансфери често се оказват по-големи от задграничните инвестиции в българската икономика. "Сегашната емиграция е спасителна за България. Това, което все повече ще крепи страната, са средствата , които изпращат на семействата си работещите в чужбина. Възрастни и болни хора от Лом ми казаха, че техни по-млади роднини имат работа в Италия и това е много добре, макар работата да е нискоквалифицирана. Така проблемът на бедните и болни роднини в Лом вече е не в липсата на пари за лекарства, а най-вече в това, че в тяхната махала няма работеща аптека", резюмира срещите си в крайдунавския град Александров.

Срив на раждаемостта

По мнение на професор Марта Сугарева от БАН, сривът на раждаемостта в България е последица от рязкото свиване на контингента на жените в детеродна възраст, което се дължи отчасти и на емиграцията на млади жени. Съществена роля за все по-осезаемото снижение в броя на новородените играе и промяната на модела за съжителство на младите двойки, над половината от които вече живеят без сключен брак. "Сред основните причини за сключване на брак в миналото бе непланираното забременяване. Сега безбрачното съжителство и разпространението на методите за контрацепция дори сред ромското население позволяват на двойките да отлагат раждането на децата си за по-добри времена. Въпреки, че плодовитостта на жените в България е около средната в Европа, предпочитанията отдавна са към създаване на едно-единствено дете. Българските жени сега търсят осъществяване в кариерата, а майчинството отстъпва на втори план", твърди професор Сугарева.

Икономическите несгоди и променящата се роля на жените в българското общество не дават шанс и за завръщане на модела на простото възпроизводство, при което поколенията се заместват по численост без населението да нараства. За подобно заместване е нужно една жена да роди поне две деца във фертилната възраст между 15 и 49 години. Статистиката сочи, че този брой е средно под 1,5 и продължава да спада на фона на намаляването на жените в детеродните възрастови групи, изтъква Сугарева.

Заплаха за общественото осигуряване

Наред със застаряването и обезлюдяването на трудовия пазар, демографската криза в България сериозно подкопава и системата за обществено осигуряване. Огромният дефицит в нея непрекъснато се разраства и се запълва със средства на държавния бюджет. Едва 47% от парите за пенсии идват от осигурителните вноски на работещи хора. Според експерти на Световната банка, този проблем ще се задълбочи още повече с навлизането в пенсионна възраст на последните поколения, родени в края на 60-те години на миналия век, в периода на възходяща раждаемост в България.

Спирането на пенсионната реформа от сегашното правителство прави тези прогнози още по-мрачни. Същевременно очакванията за някаква съществена реемиграция на напусналите България млади хора или привличане на заселници от други страни засега са необосновани. Според Световната банка, причина за това са високата безработица, ниският и непомръдващ нагоре стандарт на живот и значителните разлики в заплащането на труда между България и съседните страни.

Остаряла без да успее да забогатее, страната продължава да се надява на чудо, за да си върне поне част от хората, които са я напуснали немили-недраги през последния четвърт век. Прогнозата на Световната банка сочи, че скоро една пета от влизащите в трудоспособна възраст младежи ще бъдат от ромски произход. Ето защо образованието и трудовата интеграция на малцинствата в България се превръщат в приоритет, чието по-нататъшно подценяване ще усили неимоверно несгодите от демографската и стопанската криза.