Алкохолици чистят улиците на Амстердам, плащат им с бира

В девет часа сутринта в градински навес зад къща в квартал на Амстердам, с бира в ръка и фас в устата десетина хронични алкохолици се готвят да отидат да почистят околните улици.

Заплащането им за деня е десет евро, половин пакет тютюн с хартия за свиване на цигари и преди всичко пет кенчета бира, които да изпият на място - две сутринта, две по обед и едно в края на деня.

"Става дума за група хронични алкохолици, които са отговорни за нарушаването на реда в Остерпарк (Източния парк) в Амстердам: сбивания, шум, не особено приятни забележки към жените", обяснява Гери Холтерман, натоварена с проекта на Фондация "Реденбог" ("Дъга"), финансиран предимно от държавата и от дарения.

"Целта беше да се занимават с нещо, да ги накараме да правят друго, за да не създават повече проблеми в парка", добавя тя, като уточнява, че те са разделени на две групи по десетина човека.

Всяка група работи по 3 дни в седмицата.

Тази смела адаптация на играта с магарето и моркова прекрасно илюстрира холандския прагматизъм.

Тя може да шокира извън Холандия, но със сигурност не и в източната част на Амстердам.

Денят им започва към 9 часа сутринта. Те получават по две бири, а ако искат, могат да пият и кафе, преди да отидат да събират отпадъците, които се търкалят по улиците.

Седнала на голяма маса, Гери отбелязва грижливо какво консумира всеки, за да гарантира, че никой няма да пие прекомерно. Царува атмосфера на доверие: ако Гери е на обиколка, самите алкохолици отбелязват консумацията си, без да мамят.

"Мисля, че мога да кажа от името на групата, че ако не ни даваха бира, нямаше да идваме", уверява Франк, облечен в оранжево луминисцентно облекло, с торба за отпадъци и щипка за събирането им в ръка.

"Имаме нужда от алкохол, за да функционираме, това е недостатъкът на хроничния алкохолизъм", добавя фаталистки 45-годишният мъж, който казва, че е бил в затвора за насилие, никога не е работил и няма официален адрес.

По обяд, на връщане в дома на кварталната асоциация, те получават още две бири и топла храна. След това тръгват за нова обиколка на квартала следобед.

Денят приключва с последна бира в кварталната асоциация, а чистачите си тръгват към 15.30 часа. "Трябва да се погледне от тази страна: всички печелят", твърди Гери.

"Те вече не са в парка, пият по-малко, хранят се по-добре и имат занимание за деня".

"Има много места, където се дава хероин на наркозависими, защо да не направим същото и с бирата?", добавя тя, като визира домовете за поставяне на инжекции. Участниците в проекта заявяват, че са много доволни. Всъщност участието им е доброволно. "Това вкарва малко ред в нашия живот", казва един от тях, пожелал анонимност.

"Много от нас не са имали подредба в живота си от много години, това ни е непознато и смятам, че ни е от полза", добавя Франк. Що се отнася до жителите на квартала, те също изглеждат доволни, като някои поздравяват чистачите, докато минават.

"Правят нещо полезно, вместо да се влачат в парка", казва дама от прага на дома си.

Но що се отнася до ефекта на проекта върху консумацията им на алкохол, мненията се различават рязко.

"Когато се върна у дома, денят ми е бил зает и не винаги имам желание да пия", казва 48-годишният Винсент, бивш хлебар.

"Освен това има и известно удовлетворение, усещането за свършена работа, че даваме своя принос за обществото, въпреки че пием", добавя той.

"Това, което също е добре, е, че ни дават лека бира, от 5 процента, а не бира от 11 или 12 процента, каквато можеше да пия преди", добавя той.

Франк обаче се показва по-циничен: "Сега пием по по-подреден начин със сигурност, но не мисля, че пием по-малко".

"Когато излезеш оттук, отиваш в супермаркета и превръщаш банкнотата си от 10 евро в бири..."

"А в другите дни просто се връщаме към навиците си", добавя той. "Когато супермаркетът отваря в 8 часа, сме първите, които отиват да купят пиене".