К ремъл ще гради нов енергиен съюз с Турция, след като отношенията между Русия и Запада охладняха до равнището от времето на Студената война заради украинската криза, коментира в кореспонденция от Анкара Асошиейтед прес. След продължителни разговори в Анкара с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган,
Владимир Путин обоснова оттеглянето на проекта за газопровода „Южен поток“ с отказа на България,
направен под натиск от Европейския съюз, да разреши преминаване на тръбата през нейна територия, пише агенция Франс прес.
„Смятаме, че позицията на Европейския съюз не е конструктивна. Вместо да подкрепи проекта, Европейската комисия издигна пречки пред него. Ако Европа не иска този газопровод, той няма да бъде построен“, каза Путин на пресконференция с Ердоган след срещата им вчера в Анкара.
Той дори заплаши, че доставките на руски газ за Европа могат да бъдат намалени и част от тях да бъдат пренасочени към Азия, добавя АФП.
Путин обвини Европейския съюз, че ограничава суверенните права на България,
която е тежко зависима от руския газ, посочва Ройтерс.
Путин предложи на България да поиска от ЕС да я обезщети за изпуснатите ползи по проекта „Южен поток“.
„Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, нека тя поискат от ЕК пари за пропуснатите печалби, защото само
преките доходи за българския бюджет от транзита щяха да възлизат на не по-малко от 400 млн евро годишно“,
заяви Путин.
Блокирането на проекта е против икономическите интереси на Европа и ѝ нанася щети, подчерта руският държавен глава, цитиран от Ройтерс.
Москва ще увеличи доставките на газ за Турция по съществуващия газопровод, а по-късно вероятно ще построи нов и ще работи с Турция за изграждане на газов център на границата с Гърция.
АП цитира Путин, че несъгласието на ЕС с газопровода „Южен поток“, който трябваше да мине под Черно море през България към Южна Европа, не оставя на Русия друг избор освен да се откаже от тръбата.
Това показва колко се стеснява полето за маневриране на Русия,
която по-рано съперничеше с Турция за преминаване на тръбопроводи към изгодния европейски пазар, коментира агенцията.
Путин продължава да се стреми да увеличи износа на руски газ към пазарите на ЕС, заобикаляйки Украйна, и наред с това иска да демонстрира, че Москва може да намери нови партньори въпреки усилията на Запада да изолира Русия.
За турския президент Реджеп Тайип Ердоган връзките с Русия са важен инструмент за издигане на международния престиж на Турция и за стимулиране на икономиката ѝ, посочва АП.
Ако приеме руската оферта за изграждане на енергиен съюз, Ердоган ще направи рязък завой в политиката на Турция,
която досега беше важен транзитен път за петролните и газовите доставки от Каспийския район към Запада, заобикалящ Русия.
САЩ и Европейският съюз оказваха силна подкрепа на износа на енергийни ресурси през Турция, за да се намали зависимостта на Европа от руския енергиен износ, отбелязва АП.
Президентът Владимир Путин каза вчера, че се отказва от руския газопровод „Южен поток“ – грандиозен проект, който бе замислен първоначално да установи господство на страната му в Югоизточна Европа, но вместо това
падна жертва на силно влошените отношения на Русия със Запада,
пише и в. „Ню Йорк таймс“. Това бе необичайно дипломатическо поражение за Путин, който каза, че ще пренасочи трасето на газопровода през Турция. Той нарече отказа от газопровода загуба за Европа и обвини Брюксел в неотстъпчивост.
Решението изглежда е и необичайна победа за Европейския съюз и правителството на Обама, които тази година проявиха безсилие, след като Путин анексира Крим и раздуха бунт в Източна Украйна.
Русия дълго време представяше проекта за „Южен поток“, който е на стойност 22 млрд. долара, като разумен бизнес ход. Вашингтон и Брюксел обаче го отхвърляха като зле прикрит
опит на Кремъл да циментира позицията си на господстващ доставчик в Европа, заобикалящ Украйна,
където споровете с Москва за цените на газа на два пъти прекъсваха доставките през последните години.
Конфликтът в Украйна засили натиска на Европа срещу газопровода и строежът му бе спрян от България през юни, пише „Ню Йорк таймс“.
Ако има печеливш от всичко това, той е Турция, която наред с Китай и други бързо развиващи се страни, нуждаещи се от енергия, се възползва от споровете между Изтока и Запада, за да си издейства дългосрочни енергийни доставки на изгодни цени.
Украинският конфликт и обтегнатите отношения между Киев и Москва хвърлиха сянка над целия енергиен сектор в Европа.
Със задълбочаването на кризата в Украйна, която се разрасна в противопоставяне, напомнящо на Студената война, западните сили решиха да окажат съпротива на агресивната политика на Путин, изразяваща се включително в проекта за газопровода Южен поток.
Руският президент лично определя стратегията за енергетиката и газопроводите,
която е може би най-важният източник на неговата мощ на международната сцена. От години той и Западът съперничат за контрол над енергийните доставки за Европа, посочва „Ню Йорк таймс“.
Според нас отказът от газопровода не съвпада с икономическите интереси на Европа и вреди на нашето сътрудничество, каза Путин.
„Но такова е решението на нашите европейски приятели. В края на краищата те са купувачи. Това е техният избор“, каза още той.
