"Нашите резултати дават възможност да си представим какво е било обществото на древните индианци преди повече от 6000 години. Те говорят за това, че праисторическите хора са използвали планинската местност на платото Къмбърланд в Апалачите, за да проектират своята концепция за Вселената върху средата, в която са живели", поясни ръководителят на изследването Ян Симек от университета на Тенеси.
Скалната живопис в Тенеси е известна от 19-и век, но изследователите продължават да намират нови рисунки. С нарастването на броя им учените все повече разбират, че разположението им не е случайно.
Симек и неговите колеги са изследвали рисунките на платото Къмбърланд: 44 от тях са разположени под открито небе, 50 - в пещери. Учените предполагат, че разположението на рисунките
отразява принадлежността на образите към Горния или към Долния свят
в митологичната Вселена на югоизточните индианци.
Според представите на индианците Горният свят е бил населен от персонажи, олицетворяващи звездните тела или природните явления.
Средният свят е бил светът на природата, населен от хората, растенията и животните.
А Долният свят е бил тъмен и опасен, свързан със смъртта и обновлението.
Населявали са го свръхестествени змии и кучета, които са съпровождали душите на умрелите в задгробния свят, "духът на земята", който участва в създаването и разрушаването на света.
Американските учени отбелязват, че персонажите от Горния свят, по принцип, са нарисувани под открито небе с червена боя, тъй като този цвят се асоциира с живота.
Образите на Долния свят "обитават" пещерите и често са нарисувани с черна боя, която се асоциира със смъртта. Така Горният и Долният свят се оказват зрително разделени.
В тази интерпретация не намират място само птиците, които съществуват единствено в Долния свят.
Източник: БТА
Последвайте ни
