На борда на големия кораб VW Passat Alltrack

А ко уестърните ни разказаха подробно за Златната треска на Запад, то за Аутбек, австралийският й аналог, не се е говорило толкова много. Тук, след Дънди Крокодила, властва Subaru Outbacк, който положи основите на тази ниша. Новият Outback обаче поизневери на традицията, тъй като моделът вече е превърнат в голям кросоувър.

Формулата обаче е запазена при Audi A6 Allroad (ценово в друго измерение) и Volvo XC70, а отскоро тази ниша се допълва от Skoda Octavia Scout, SEAT X-Perience, Opel Insignia Country Tourer (прави ви впечатление, че споменах три модела от портфолиото на VW Group).

Вижте нашата галерия "Зад волана на VW Passat Alltrack"

Философията, която VW Passat Alltrack изповядва, аз я изучавам от години. Макар и сложна като наука, именно този тип автомобили аз определям като едни от най-смислените на пазара. Причината: чудесен сбор между два свята - този на леките автомобили и SUV моделите.

Но още сега ще кажа ясно и точно, за да няма неясноти: Passat Alltrack е много далеч от високата проходимост, вероятно доста зад Outback и XC70, но пък е по-добър на пътя.

Иначе във VW работят гениални хора. Няма да правя тъпи препратки към „Дизелгейт“ и гениалния им лъжлив софтуер, който им струва милиарди. Истината е, че има достатъчно умни хора, които да видят какво направиха едни други гении, тези, които измислиха Crocs.

Гумени галошки (или пантофи, не знам) във всевъзможни цветове, с грайфери, много леки и евтини. И започнаха да правят всевъзможни вариации по темата.

ТУК МОЖЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ ВСИЧКИ СНИМКИ НА PASSAT ALLTRACK

През 2012 г. инженерите на VW измислиха универсалната модулна платформа MQB. Вкараха в целия този процес 70 млрд. евро, които сега избиват със страхотни продукти: Audi A3, Volkswagen Golf, Seat Leon, Skoda Octavia, Skoda Superb и Volkswagen Passat. А също и Passat Alltrack.

Alltrack е обикновен Passat във вариант комби. Но нека да е ясно: не искам да отправям обиди, като казвам обикновен. Напротив. Ще кажа, че Passat е еталонът в сегмента, по който се равняват абсолютно всички: Mondeo, Talisman, Mazda6, Insignia, 508, Avensis. Моделът изглежда изключително добре, но още по-добре изглежда от мястото на шофьора.

И тук идва Alltrack, който надгражда над тази визия. Моделът е приспособен за условията, в които европейските градски малчугани ще се намерят в истински ад: кв. Борово в София например, където трябва да катериш високи бордюри, ако искаш на паркираш. Или ако случайно решиш да отидеш до Видин, но по стария път след Монтана.

В такива условия Passat Alltrack е блестящ. Увеличеният клиренс се справя с бордюрите, а дългото междуосие се справя чудесно с дупките и неравностите на пътя.

Макар че окачването е почти същото като при Passat Variant, но с изменени характеристики на пружините и амортисьорите. Пътният просвет е увеличен с 27,5 мм (до 174 мм), а отпред и отзад са добавени задължителните защитни кори под пода, както и нови брони.

Тези дребни детайли, комбинирани с широката хромирана решетка отпред и двата големи, трапецовидни ауспуха отзад, придават на Passat Alltrack наистина внушителен вид. Такъв, който кара хората да се заглеждат, и който ме привлича изключително много. В този дизайн има нещо повече от чистата елитарност на седана, затова Alltrack би бил моят избор.

С една уговорка: макар и ъглите за заход и отход да са увеличени с по няколко градуса, и просветът да е 174 мм, Alltrack няма офроуд способности, каквито трябва да има представител на тази ниша.

Клиренсът е много нисък, затова и не съм се опитвал да карам офроуд. Излязохме с фотографа малко извън асфалтирания път, за да направим снимките. И в една нищо и никаква локва предницата задра дъното.

На борда се чувствам превъзходно. Моделът е „наточен“ – много екстри, перфорирана кожа, добро аудио. Но най-важното: ергономията буквално ме изумява. Дизайнът не е крещящ, но е перфектно подреден. Всичко е точно там, където очаквам и искам да бъде. Зигиталното приборно табло, каквото първо видяхме в Audi, е налично и тук. Изглежда прекрасно.

За мен изглежда ненужно, но трябва да го отбележа. Просторът в купето е наистина впечатляващ. Особено отзад, където синът ми може да си прави обиколки, ако се схване на дълъг път. Багажникът и неговите 639 л (стига до близо 1800 л при сгъване на задните облегалки) обем също впечатляват.

Задвижването е характерното за VW – Haldex, който се използва и от стандартния Passat с четири задвижващи колела. Автомобилът предлага и електронен режим Off-road, какъвто имаше и предишното поколение на модела. Разликата сега е, че се включва през менюто на мултимедията, а не чрез отделен бутон.

Иначе режимът включва системата за спускане по наклон, намалява реакцията на дросела при натискане на педала на газта, променя момента за смяна на предавките, а също превключва адаптивното шаси DDC с електро-управляеми амортисьори в комфортен режим. Има и електронна имитация на блокировка на междинния диференциал. И това е.

Задвижването се осигурява от четири „четворки“ – един бензинов и три дизелови. Бензиновият агрегат е с 220 к.с., докато дизелите са съответно със 150, 190 и 240 к.с. Аз карам средния вариант със 190 к.с. Доста приятно ускорение от 8,0 секунди до 100 км/ч, но по-впечатляващо е междинното ускорение, където 400-те нютон метра си казват думата.

Агрегатът е еластичен и плавен като работа. Свързан е с 6-степенна DSG трансмисия (не 7, за да се справя с големия въртящ момент), която повечето фенове на марката познават добре. Не изпъква, но пък и не откривам някакви проблеми при работата й.

Най-интересното е, че този автомобил, дълъг 4,8 метра, стои доста добре в завои, като умишлено пробвах това. Задницата не му олеква и не тръгва да те изпреварва, когато влезеш с висока скорост и натиснеш спирачките.

На магистралата нещата са… перфектни. Автомобилът буквално плува върху неравната „Тракия“, навъртането на километри е удоволствие, защото дългото междуосие си казва тежката дума за комфорта. В сладки приказки с Христо съм се закрепил на около 120-130 км/ч, за да видя на борд компютъра разход от 6,5 л/100 км. Това ми допадна. А с по-малкия дизел разходът щеше да е надъхващ (с Skoda съм го усещал) като саундтрака на „Роки“.

Не ми допадна разходът в града, където теглото от близо 1800 кг си казва думата и компютъра показва около 10, че и повече.

Подобно на предметите, създадени да се харесат на голям кръг хора, Passat Alltrack е наистина прекрасен автомобил. Ако можеше да се справя с някакви офроуд задачи, щях да го нарека перфектен. Сега ще му дам оценка отличен. Но има два проблема: нито един болт или детайл в него не иска да излезе извън пътя, защото просто не може. Този автомобил се чувства перфектно на магистралата, още по-любопитното е, че се справя и в завоите, където 400-те нютон метра на прекрасния дизел (в Западна Европа не съм сигурен, че мислят така) издърпват автомобила много прецизно за кола с дължина 4,8 метра. Вторият проблем е, че аналогична Skoda Superb Combi е с 3000 лв. по-евтина. Вярно, не е повдигната, но пък вероятно ще се справи със същите препятствия.