Г енералният адвокат на Съда на ЕС предложи иск на Европейската комисия срещу България да бъде отхвърлен и комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, съобщи БТА, позовавайки се на Съда.
През април 2012 г. ЕК предяви иск срещу България, че не е изпълнила задълженията си според правото на Съюза за условията за достъп до газопреносни мрежи в частта да се предостави на участниците на пазара максимален капацитет. ЕК твърдеше, че дружеството "Булгартрансгаз" не е осигурило капацитет за доставка на газ в двете посоки във всички входни и изходни точки в България, особено по отношение на точките, в които българската система се свързва с румънската и гръцката газопреносна мрежа. Това става в Сидирокастро, що се отнася до Гърция и в Негру вода (Караомер), що се отнася до Румъния.
Задължението за предоставяне на максимален капацитет, съчетано със задължението за предоставяне на трети страни на услуги за достъп - както за фиксирани, така и за доставки с прекъсване - изисква от държавите от ЕС да предлагат такъв капацитет и в двете посоки на техните тръбопроводни системи. В случаите, в които няма техническа възможност за физически пренос на газ в двете посоки в рамките на дадена мрежа, операторът на газопреносна система все пак може да осигури виртуален капацитет за "обратна струя" или "обратен пренос" в другата посока. В този случай газът всъщност не се движи обратно, а поисканият в обратната посока газ се изважда от движещия се в основната посока газов поток. Този процес се нарича "салдиране", уточнява съдът.
ЕК твърди, че изискването за осигуряване на "максимален капацитет" включва изискването за предоставяне на поне виртуален обратен пренос, когато държавата от ЕС не може да осигури двупосочен физически капацитет, позволяващ потока на газ в двете посоки. Поради това ЕК твърди, че като не предоставя капацитет за обратен поток при режим на прекъсване на доставките, операторът на газопреносната система не изпълнява задълженията по регламент 715/2009.
Основният довод на България
е, че регламентът не изисква страната да предоставя капацитет за обратен поток, било то виртуален или не. България твърди също, че е възпрепятствана да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ поради наличието на две отделни газопреносни системи у нас - национална и транзитна, както и поради техническите затруднения в Негру вода, дължащи се на липса на необходимите координационни мерки от страна на румънския газопреносен оператор.
България отбелязва споразумения, сключени със СССР през 1986 г. и впоследствие, но преди присъединяването ѝ към Европейския съюз, поради които не може да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ между Сидирокастро и Негру вода.
В своите заключения генералният адвокат посочва, че централният въпрос по това дело е дали задължението за "максимизиране" на капацитета включва конкретно задължение за предоставяне на капацитет за виртуален обратен пренос. Ако отговорът на въпроса е отрицателен, всички доводи, които страните излагат пред Съда, ще се окажат безпредметни. Според генералния адвокат
настоящото дело се свежда до тълкуване на разпоредбите
на посочения регламент. Адвокатът отбелязва, че в европейското законодателство не се предвижда изрично задължение за оператора на газопреносната система да предоставят услуги за виртуален обратен пренос на газ. Понятието за максимален капацитет по смисъла на регламента се отнася до наличния капацитет в смисъл на техническия капацитет на мрежата, който все още не е разпределен и е наличен поради това, или защото ползвателите на мрежата не са използвали договорен капацитет.
Операторите на газопреносните системи нямат право да оставят част от техническия капацитет на мрежата неизползван. Такъв капацитет трябва да бъде предлаган на участниците на пазара по недискриминационен начин, се посочва в мотивите на адвоката.
Според него задължението за недопускане на дискриминация не изисква операторът да извършва нови услуги, а да не допуска дискриминация между ползвателите на мрежата при предоставяне на вече предлаганите услуги. Задължението на оператора за прекъсваеми доставки не означава, че той трябва да предлага всички възможни мрежови услуги, които могат да бъдат предоставяни при режим на прекъсване на доставките, се допълва в становището.
Генералният адвокат заключава, че от регламента не може да бъде изведено изискване за предоставяне на капацитет за обратен поток, било то виртуален или не. Предвид този извод, генералният адвокат намира, че не е необходимо да се разглеждат останалите доводи на България относно затрудненията, които страната среща при доставка на виртуален обратен поток при режим на прекъсване на доставките, както от техническа гледна точка, така и с оглед на задълженията ѝ по силата на сключени преди присъединяването към ЕС международни договори. Ето защо генералният адвокат предлага на
Съда да отхвърли иска на ЕК и да я осъди да заплати съдебните разноски.
Заключението на генералния адвокат не обвързва Съда на ЕС. Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено. Съдиите от Съда пристъпват към разисквания по делото. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата, се отбелязва в информацията.
