В Египет приключи гласуването на референдума по новата конституция на страната, предаде Ройтерс. Според предварителните резултати проектът получава подкрепа от над 90% от гласувалите, предаде АП, като се позова на представител на властите.
Според цитирания източник, пожелал да запази анонимност, този резултат е въз основа на повече от половината от подадените бюлетини. Резултатите все пак са неофициални.
Очакваше се на този референдум новата конституция да бъде одобрена лесно.
Срещу основния закон почти нямаше кампания след предприетите от правителството сурови мерки срещу ислямисткото движение на сваления президент Мохамед Морси – "Мюсюлмански братя".
Гласуването продължи два дни – на 14 и 15 януари, и бе съпроводено от
сблъсъци,
провокирани от поддръжници на "Мюсюлмански братя". В първия ден бяха убити девет души, а вчера беше съобщено за задържането на 79 души на протести на поддръжници на Морси.
Представителят на египетските власти, цитиран от АП, отказа да посочи данни за избирателната активност. Избирателната активност бе очаквана с по-голям интерес, тъй като референдумът бе своеобразен тест за подкрепата на преходните власти след свалянето на Морси. Движението на Морси "Мюсюлмански братя" призова за бойкот на допитването.
Новият проект за конституция бе подготвен в края на 2013 г. от специална комисия от 50 души, в която влязоха политици, военни, копти, както и двама представители на "Мюсюлмански братя".
Египетската конституция в сегашния ѝ вариант бе приета през 2012 г. по време на президентството на Морси. Последният бе излъчен именно от "Мюсюлмански братя", доминирали по онова време египетския парламент. През юли 2013 г. Морси бе свален от военните, а скоро след това движението бе обявено за терористична организация и забранено.
Ако влезе в сила, новата конституция на Египет
ще ограничи действието на ислямския закон (шариат),
ще повиши защитата на правата на гражданите и ще разшири влиянието на армията върху политиката, обобщава АП.
Преамбюлът на конституцията прогласява, че Египет ще бъде демократична и модерна държава с гражданско правителство. Думата "граждански" на арабски означава нерелигиозен и невоенен. В предишната конституция се казваше, че правителството на Египет е "светско", припомня АП.
Потвърждението, че египетското законодателство е основано на "принципите" на ислямския закон, което присъства във всички египетски конституции от 70-те години насам, е запазено. Новият конституционен текст обаче премахва дефиницията на "принципите", която би могла да доведе до по-стриктно прилагане на шариата и отменя ролята на основната ислямска институция на страната "Ал Азхар" при надзора над законодателството.
Ключова в новата конституция е клаузата, която дава право на армията да назначава министъра на отбраната през следващите два президентски мандата, отбелязва АП. Според агенцията това оставя
армията извън гражданския контрол
и прави властта на президента несигурна.
Запазва се възможността граждани да бъдат съдени от военни трибунали, която беше въведена от конституцията от времето на сваления президент Мохамед Морси.
Правозащитници подчертават, че не се предлагат гаранции за прозрачност за управлението на военния бюджет, нито за разкриване на интересите на армията в строителството, продажбата на вода и обработката на земя.
За пръв път египетската конституция дава власт на парламента да отстрани от длъжност избрания президент. Това може да стане с мнозинство от две трети от депутатите и след референдум. От своя страна президентът назначава премиера на страната. Ако парламентът на два пъти в рамките на 60 дни отхвърли предложението на президента за министър-председателския пост, конституцията предвижда нови избори.
Проектът за конституция утвърждава, че свободата на вероизповеданията е "абсолютна". Конституцията от времето на Морси посочваше, че тази свобода "се пази", но право да упражняват религиозни практики и да имат молитвени домове беше дадено само на трите "небесни религии" - исляма, християнството и юдаизма.
Новата конституция
забранява политическата дейност на религиозни движения
и основаването от тях на политически партии. Това е удар срещу "Мюсюлмански братя" и нейната Партия на свободата и справедливостта, както и за ултраконсервативната салафитска партия "Ан Нур", посочва АП.
Проектът за основен закон прогласява равенството между мъжете и жените и задължава държавата да гарантира, че жените са представени в законодателните съвети, имат възможност да заемат висши обществени и административни длъжности и биват назначавани в съдилищата.
Според анализаторите приемането на новата конституция може да създаде условия за кандидатиране на шефа на армията
генерал Абдел Фатах ас Сиси за президент.
Сиси намекна, че решението му дали да се кандидатира ще зависи от резултата на референдума, макар че според анализатори той със сигурност ще се включи в надпреварата, отбелязва Ройтерс.
Генералът ще направи добре, ако не се кандидатира за президент на Египет, коментира наскоро емирът на Дубай шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум, в интервю за Би Би Си. Емирът, който е и министър-председател на Обединените арабски емирства (ОАЕ), изрази надежда, че Сиси ще остане в армията, а "някой друг ще се кандидатира за президент".
ОАЕ изпитват дълбоко недоверие към ислямистката групировка "Мюсюлмански братя". След свалянето на Морси от власт през юли ОАЕ заедно със Саудитска Арабия подкрепиха Сиси, който застана начело на армията при извършването на преврата срещу Морси. ОАЕ предоставя и финансова подкрепа от милиарди долари за възстановяване на пострадалата от размириците египетска икономика.
