Ратко Младич, известен като Касапина от Сребреница, се опита да излъчва същото арогантно превъзходство в съдебната зала на ООН в Хага както правеше на бойното поле като командир на армията на босненските сърби.
Процесът срещу Младич, обвинен в брутални убийства на хиляди невъоръжени мюсюлмани - мъже и момчета, в босненския град Сребреница, трябва да започне в сряда.
По време на босненската война от 1992-1995 г. Младич обичаше да показва своята сила пред камерите, било вдигайки тежести или ходейки наперено сред ужасени мюсюлмански затворници малко преди неговите войски да ги избият.
Американският дипломат Кристофър Хил описа Младич като жесток, арогантен и надменен. Той си спомня как по време на преговорите през 1995 г. в опит да бъде вдигната обсадата на Сараево, генералът закла прасе с явното намерение да покаже колко е жесток.
Сега, независимо че е болен и крехък, 69-годишният Младич сякаш не разбира, че вече не е плашещата фигура, каквато бе някога. Той е роден в Босна, тогава югославска република с мюсюлманско, сръбско и хърватско население. След като тихо служи в югославската армия, която в продължение на десетилетия проповядваше "братство и единство", неговата омраза към съгражданите му от несръбски произход излезе наяве през 90-те години.
"Не се биех срещу мюсюлманина и неговата вяра, той може да се моли на каквото си иска, но не в моята къща и на сръбска земя", каза той на следователите, когато бе арестуван през май 2011 г. след като се кри 16 години.
Ратко Младич се появи в публичното пространство през 1991 г. като регионален армейски командир в отцепилата се Хърватия. Година по-късно бе повишен в командир на босненската сръбска армия.
Бързата, безмилостна кампания срещу тогава много по-слабите мюсюлмански и хърватски сили, която вървеше ръка за ръка с тероризирането на несръбските цивилни, го направиха веднага звезда сред сръбските националисти.
В своя апогей армията на Република Сръбска контролираше почти три четвърти от Босна с войници, полиция и полувоенни сили, убивайки, плячкосвайки и опожарявайки големи територии.
Младич нареди също обсадата на Сараево от 1992 г. до 1996 г. Неговите войници непреклонно обстрелваха улиците от околните планини и избиха над 11 000 души.
Лична трагедия го засегна през 1994 г., когато 23-годишната му дъщеря се самоуби в Белград. Твърдеше се, че информациите за зверствата на баща й са я подтикнали към този акт.
В края на войната, през юли 1995 г., той влезе след танковете си в мюсюлманската защитена зона Сребреница. Знаейки, че го снимат, той се перчеше наоколо и раздаваше заповеди. Заповяда жените и децата да бъдат отделени от момчетата и мъжете и увери жените, че мъжете ще бъдат третирани добре.
След това качи жертвите си на автобуси и ги откара на мюсюлманска територия. В следващите четири дни мъжете и момчетата, почти 8000 души, бяха екзекутирани. Малцина успяха да избягат. След тези убийствата Младич получи прозвището Касапина от Сребреница.
Трибуналът на ООН за бивша Югославия го обвини същата година в геноцид и други военни престъпления.
След като живя свободно в Белград под закрилата на Слободан Милошевич, Младич потъна в неизвестност в продължение на няколко години след свалянето на сръбския лидер през 2000 г. Но дори след смяната на властта в Белград, той остана на свобода до 26 май 2011 г. със съдействието на властите.
Макар да спечели похвали за предаването на Младич, Сърбия не е казала нищо, за да обясни как той се е укривал от правосъдието толкова дълго.
Подготвяйки се да отговаря на обвиненията в геноцид, убийства и други военни престъпления, Младич показа презрение към съда и своите жертви. "Искам моите врагове, а те са много, да паднат мъртви защото аз съм още жив", каза той.
Веднъж се оплака на трибунала, защото не му бе позволено да носи армейската си униформа в съда. В друг случай се оплака, че официалната снимка го представя като мизерен и слаб.
Отхвърли "чудовищните твърдения срещу него" и обвини съда в пристрастие. По време на предсъдебните заседания съдията често се съгласяваше с многократните искания на Младич да говори пред съда. Но той винаги започваше да изнася надути речи, докато съдията не го отряза.
Основният въпрос е дали Младич, който е физически слаб и наближава седемдесетте, ще преживее процеса и ще доживее присъда. Това би било второ основно дело в съда, което може да свърши по този начин.
През 2006 г. Милошевич умря от сърдечен удар по време на съдебния процес за геноцид, но преди да получи присъда.
Източник:
ЕПА / БГНЕС - архив
