15 години от клането в Сребреница

С�т �тици хора се очаква да се съберат днес в мемориалния парк Поточари в Босна, за да отбележат 15 години от масовото клане в Сребреница през 1995 г., съобщават световните агенции.

За първи път на възпоменателната церемония в Поточари ще присъстват президентите на Сърбия и Хърватия Борис Тадич и Иво Йосипович, за да почетат паметта на жертвите заедно с босненските мюсюлмани.

Присъствието на двамата лидери в Сребреница се счита за ясен знак за помирение 18 години след избухването на най-ожесточения военен конфликт в Европа след световните войни.

В Поточари за годишнината ще пристигнат и черногорският президент Филип Вуянович и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган.

На 11 юли 1995 г. босненската сръбска армия влезе в защитения от ООН анклав Сребреница и уби над 8000 босненски мюсюлмани, мъже и момчета на възраст от 13 до 77 години. Около 30 хил. души бяха прогонени от домовете си.

Престъплението е считано за най-голямото кръвопролитие в Европа след Втората световна война.

През февруари 2007 г. Международният съд в Хага окачествява събитията в Сребреница като геноцид, а миналата година Европейският парламент обяви 11 юли за ден за възпоменание на жертвите.

До момента чрез ДНК-тестове са идентифицирани близо 6500 от общо 8000 жертви на масовите убийства.

През 2002 г. цялото холандско правителство подаде оставка, след като доклад обяви холандските мироопазващи сили за отговорни за това, че не са попречили на босненските сръбските войски да влязат в анклава Сребреница.

Трибуналът на ООН за военните престъпления в бивша Югославия обвини бившите лидери на босненските сърби, Радован Караджич и Ратко Младич, в геноцид и военни престъпления за клането в Сребреница.

Срещу Караджич в момента тече процес пред Хагския трибунал, а генерал Ратко Младич все още се укрива.

Преди три месеца сръбският парламент прие резолюция, осъждаща клането в Сребреница, след като Сърбия години наред отказваше да признае мащабите на клането. Резолюцията обаче беше посрещната с разочарование от асоциациите на семействата на жертвите, тъй като в нея не се споменава понятието "геноцид".