П резидентът на САЩ Барак Обама призна, че е отчаян от бюджетната криза в интервю за телевизия Си Ен Би Си, цитирано от Франс прес.
"Откакто станах президент правя големи усилия, за да работя с републиканците, като смекчавам изявленията си. Някои твърдят, че съм прекалено спокоен", подчерта Обама във втория ден на парализата, обхванала държавата заради липсата на споразумение за новия бюджет в Конгреса.
Очевидно съм отчаян, защото тази криза е напълно излишна, посочи Обама.
Той повтори, че няма да преговаря с републиканските си противници относно вдигане на тавана на дълга, което според министерството на финансите трябва да бъде постигнато най-късно до 17 октомври.
"Отчаян съм от идеята, че ако не кажа на 20 млн. души, че не могат да получат достъп до здравна осигуровка, държавата ще остане парализирана от републиканците" заяви Обама относно искането на републиканците да бъдат отменени някои части на програмата за здравна реформа в замяна на съгласие по приемане на бюджета.
Президентът определи това поведение като
безотговорно от страна на републиканците.
По-рано през деня срещата на Обама с лидерите на демократите и републиканците в двете камари на Конгреса приключи без резултат и без споразумение по бюджета.
Първи след срещата излезе лидерът на републиканците в Камарата на представителите Джон Бейнър, който описа срещата като учтив разговор, по време на който напредък не е постигнат.
Той обвини Обама, че отказва да преговаря с републиканците.
Същевременно вчера вечерта Камарата на представителите прие мерки за задействане на някои служби във федералната държава, чието затваряне започна да поражда скандал, предаде Франс прес.
Обама заплаши обаче да наложи вето на мерките.
Планът е петият разработен от събота насам от републиканците, но е обречен, както изглежда, на провал, тъй като демократите от Сената искат закон за общо финансиране на федералната държава за шест седмици
вместо приемането на мерки за финансиране "парче по парче".
Републиканците приеха два мини проекта на закони за специфично финансиране за парковете, музеите и националните паметници и за изследванията срещу сериозни болести като рака.
Те приеха и мярка за финансиране на службите на Вашингтон, чийто бюджет зависи също от Конгреса.
Демократичната опозиция гласува против, с изключение на мярката за финансиране на федералата столица, която беше приета единодушно.
Ако до 17 октомври Конгресът не се споразумее за вдигане на тавана на дълга, САЩ може да се окажат в безпрецедентно състояние на неплатежоспособност, пише френският в. "Монд" и цитира Обама, който предупреди, че
този път "Уолстрийт" трябва сериозно да се безпокои
от задънената улица, в която е изпаднала страната.
Много републиканци изглежда виждат в парализата на федералното правителство възможност да се покаже, че свиването на разходите всъщност не е толкова лошо нещо, отбелязва в редакционна статия в. "Ню Йорк таймс".
Хората вероятно ще осъзнаят, че могат да живеят с много по-малко по мащаб правителство, отколкото си мислят, че им е необходимо, казва цитирана от американския ежедневник републиканка от Камарата на представителите.
Онова, което тези законотворци не казват на американците, е, че
в действителност спирането на работата на държавните служби им излиза доста скъпо.
Същите хора, които направиха кариера, роптаейки срещу дефицита, сега го увеличават. Последните два пъти, в които правителството спря работа - през 1995 и 1996 г. - костваха на хазната 1,4 млрд. долара за 26 дни - равностойността на 2,1 млрд. долара днес, подчертава всекидневникът.
Водещи фигури от "Уолстрийт" изразиха вчера засилващи се опасения от изгледите САЩ за първи път да обявят, че не са в състояние да обслужват дълга си на фона на продължаващият застой в Конгреса, посочва в. "Файненшъл таймс".
Има прецедент за спиране на работата на правителството, но не и с обявяване на неплатежоспособност, предупреди главният изпълнителен директор на американската инвестиционна банка "Голдман Сакс" Лойд Бланкфейн, цитиран от британския ежедневник.
Спирането на работата на правителството застрашава националната сигурност на САЩ,
предупреждава в редакционна статия в. "Вашингтон пост".
Ако републиканците имат фикс идея, която да съперничи на ненавистта им към закона за здравната реформа, то това е решимостта да открият скандал в нападението през 2012 г. срещу американското посолство в либийския град Бенгази, при което беше убит американският посланик.
Тази седмица същите тези републиканци поставят посолствата на САЩ по света в опасност в резултат на парализираното правителство. Нещо повече, те застрашават националната сигурност във време, когато Съединените щати остават под заплаха от страна на "Ал Кайда" и свързаните с нея групировки, отбелязва вестникът.
Американците плащат висока цена за събитията от тази седмица. Цената на парализата на правителството - за дни, а може би дори за седмици - бледнее в сравнение с щетите, които се нанасят на доверието към САЩ в чужбина, както и на доверието в самата демокрация, подчертава статия във "Вашингтон пост", озаглавена "Застрашената демокрация".
