"Няма баланс. Не съм постигнал баланс. Има само непримиримост", казва актьорът Христо Мутафчиев, допълвайки, че бунтът му е предимно срещу лъжата, лицемерието, безхаберието и не на последно място – срещу глупостта.
Роденият през 1969 г. в Карлово актьор и председател на Съюза на артистите в България е известен с множеството си роли на театралната сцена, но и на малкия екран. Незабравима ще остане ролята му на Големанов в театралната постановка на Мариус Куркински "Големанов", нова и открояваща се е тази на държавника Стефан Стамболов в едноименния моноспектакъл, познаваме го и с превъплъщения в тв продукциите "Дунав мост", "Клиника на третия етаж", "Под прикритие" и др.
Актьорът е носител на редица отличия, но сякаш най-важната за него роля е тази в живота му – на боец.
След като претърпя тежък инсулт по време на снимки в Поморие, днес Мутафчиев продължава да бъде непримирим и отбелязва, че да запазиш усмивката след подобно нещо е въпрос на характер и природа.
По думите му той още се възстановява, но няма да се предаде, а малките победи са онези, които му доставят истинска радост.
В живота си има няколко ангела, съдбата го е срещнала с нови и верни хора, а приключението, на което се е отдал в момента, е ролята на жури в танцувалното шоу "Денсинг старс", което се излъчва всеки вторник и четвъртък от 20:00 ч. в ефира на Нова ТВ.
За малките поводи за усмивка, какъв е бил в предишния си живот и какво си пожелава най-искрено – разказва Христо Мутафчиев в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg:
- Поводът за разговора ни е вторият сезон на "Денсинг старс", в който Вие се съгласихте да бъдете част от журито. Как дойде поканата и какво ви накара да я приемете?
- Поканата дойде от продуцентите от "Олд Скуул". Направихме си една среща, разказаха ми, че става въпрос за "Денсинг старс", при което аз им казах: "Нали не ме карате да танцувам?" (Смее се). Те ми отвърнаха, че всъщност става дума за ролята на жури, защото трябва някой да оценява артистичността на участниците. Понеже на мен това ми е и професия на всичкото отгоре, реших, че мога да се съглася и предполагам, че няма нищо лошо в това.
- В кратката визитка при представянето Ви като част от екипа разказвате за младежките си години, танцувалните Ви умения и щуротиите от детството. Какво Ви липсва от онова време?
- Ами май нищо не ми липсва, защото всичко, което съм искал, съм си го изживял. Нямам нещо, което да не съм изживял, а да ми се е искало. По принцип не съм и човек, който да съжалява, че нещо му се е случило, а ако ще трябва да съжалявам за нещо, би било онова, което съм пропуснал. И тепърва ще наваксвам. Бог ми даде втори живот!
- Живи и здрави да сме, сигурна съм, че ще бъде така! И все пак – запазихте ли нещо детско в себе си и по какво ще го познаем?
- Ще гледате шоуто и ще разберете (Смее се).
- Това нещо като заплаха към участниците ли е или предупреждение към тях?
- Не, аз не заплашвам никой. Аз или удрям, или си тръгвам (Смее се).
- Знаете ли, няма да забравя, когато се срещнахме с Вас преди време на премиерата на един български сериал. Тогава все още се възстановявахте от инсулта. Седяхте отстрани, наблюдавахте първия епизод и се усмихвахте многозначително. Как се запазва усмивката на лицето след подобен здравословен и твърде личен, вярвам, шок?
- Човек трябва "да има топки", за да може да запази усмивката на лицето си и да продължи напред. То е въпрос на характер, на природа, на интуиция. За мое щастие, Господ ме погали. Това е нещото, което ме държи в такава кондиция. Аз продължавам да се възстановявам, след такъв инцидент човек се възстановява дълго време. При някои възстановяване почти няма, защото са се отказали по пътя, но аз съм зодия Овен, асцендентът ми е Лъв – можете да си представите дали ще се откажа (Смее се).
- Огън до край?
- До край, да!
- А какво Ви кара да се усмихвате днес?
- Едно от нещата, което ме кара да се усмихвам много в последните няколко дни, е това, че успях да убедя отговорните институции да възстановят Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян. Това е една малка победа!
- Моите адмирации за което. В едно Ваше интервю разказвате как винаги носите със себе си един ангел, изработен от съпругата ви, за да Ви напомня за най-важните неща в живота – смирението и любовта. Сега у вас ли е?
- Истината е, че преди време го свалих, но съм си сложил един тотем, който носи един вид вдъхновение и сила, както и един особен аромат на непримиримост.
- Споменавате непримиримост. Вие самият сте казвали неведнъж, че сте бунтар в живота. Интересно ми е постига ли се баланс между смирението и бунта?
- Няма баланс. Не съм постигнал баланс. Има само непримиримост!
- В днешно време виреят ли непримиримите? Или само те оцеляват всъщност?
- Знаете ли кой прави революциите? Болните и лумпените. Нормалните, обикновените хора не се включват в революции.
- Сам засегнахте темата с революциите, което е сякаш лека отпратка към протестите в последните месеци. Можете ли да се самоопределите за едно от известните лица на тези протести?
- Никога не съм бил лице на протест и никога няма да бъда. Аз съм лице на собствения си задник. Но съм част от непримиримите. Това е истината.
- А срещу какво се бунтувате?
- Срещу лъжата най-вече. Срещу лицемерието и безхаберието също. И не на последно място – срещу глупостта.
- Има ли я много тази глупост днес?
- О, страшно много я има. Тя е на всяка крачка. Но, знаете ли, глупостта в обществен план, както и показността, а и меренето на това колко сме велики, при положение, че сме едни мравки, са именно онези неща, които ме изнервят адски много.
- Ако можеше да изберете време, в което да живеете, кое щеше да бъде то?
- Преди известно време един индианец от Коста Рика ми прави някакъв хороскоп, който показа, че в предишния си живот съм бил жена, архитект на замъци. Но и времето, в което живея сега, ми е интересно.
- По-рано си говорехме за ангели. Има ли ангели на Земята и кои са те във Вашия живот?
- Има! Познавам поне 3–4 ангела в живота си. Единият ангел със сигурност е жена ми, другият ангел е дъщеря ми, майка ми също е ангел. Има и такива хора, които наричам "тролове", но те също са част от светлото. Това са моите приятели, които са били всеки миг до мен.
- Сякаш с годините кръгът от важни хора в живота ни се стеснява непрестанно. Вие направили ли сте си подобна равносметка?
- Знаете ли, аз не мога да си губя времето с глупости и затова равносметки не правя. Или живея, или не живея. Със сигурност след това, което ми се случи, имах приятели, които си тръгнаха от живота ми – някои забелязано, други незабелязано. Но пък на тяхно място се появиха други, защото природата не търпи празни пространства. Във всеки случай, тези, които сега се появиха, може би ще бъдат с мен до края на дните ми.
- Казвате, че не губите времето си. А как го изживявате?
- Всеки ден с усмивка и пълен напред!
- Определяте себе си като човек, който обича промените и различните неща. Може ли да се каже, че сте с приключенски дух и кое е приключението на живота Ви?
- На този етап определено е журирането в „Денсинг старс”! И много се забавлявам!
- Дайте още една „рецепта за забавление”!
- Качвам се на автомобила, пускам нещо на "Уайт снейк" (White Snake), усилвам до дупка и тръгвам нанякъде.
- За финал – какви са надеждите Ви за бъдещето?
- Искам да видя децата си като едни успели личности. Само това си пожелавам. И здраве, разбира се!
