Б арбароните (Barbapapa.fr), един от много популярните анимационни образи от близкото минало се раждат... в едно френско кафене през 1968 г., разказва Franceinfo.fr.
През пролетта на годината, която остава в историята със студентските протести в Париж, Анет Тизон – студентка по архитектура, и американецът Талъс Тейлър пият кафе в едно заведение, популярно сред младите заради по-ниските цени. Именно там създават барбароните.
В началото образите са само два – Татко Барба и Мама Барба.
Те имат своите специфики – таткото (а и всички барбарони момченца впоследствие) е крушовиден, а майката – с формата на осмица. Основната забележителност на всички барбарони обаче е чудната им способност да приемат каквато форма си пожелаят.
Защо обаче татко Барба е розов? Едва ли това някога е бил „най-мъжкият“ цвят, но Талъс Тейлър просто имал под ръка червен молив. Докато скицирал образа за първи път, обаче не натискал – и така Татко Барба си останал розов.
Тизон пък е авторката на образа на Мама Барба.
Имената също хрумват на двамата случайно – докато се разхождали в Люксембургската градина в Париж Тизон и Тейлър минали покрай някаква сладкарница и им хрумнало името Barbapapa (в българския превод: Татко Барба).
В името има игра на думи, защото barbe à papa (буквално: брадата на татко) на френски се нарича захарният памук – който понякога е розов, а и формата му доста се доближава до барбаронската.
Първоначално образите са герои на книжка, а след това се появяват и кратки анимирани филмчета.
Семейството на барабароните се разраства и Татко Барба и Мама Барба имат седем деца – четири момчета: червеният Барбадан, който обича спорта, ученолюбивия син Барбадей, черния и рошав Барбалячо, който обича да рисува, жълтия Барбарири, който много обича животните; и три момичета – зелената Барбалала, която обича музиката; четящата Барбалена и лилавата Барбарела, която най-много обича да се издокарва.
