„Ангелът на смъртта“ – д-р Йосиф Менгеле

Й озеф Менгеле е германски офицер от СС и лекар в нацисткия концентрационен лагер Аушвиц по време на Втората световна война. Той е известен като един от лекарите на СС, които взимат решения кои от пристигащите затворници да бъдат убити и кои да бъдат изпратени на принудителен труд, както и за провеждането на човешки експерименти със съмнителна научна стойност, често придружени с изключителна жестокост.

В кръга на познатите си Йозеф Менгеле е наричан Бепо, но по света става известен като "Ангела на смъртта" - прякор, даден му от лагеристите.

Една от главните области, от които се интересувал Менгеле, е изучаването на близнаци. Тази тематика по това време е била от голям интерес за науката. Еднояйчните близнаци имат еднакъв генетичен материал. Ако се изследват еднояйчни близнаци, разликите в развитието им и пр., могат да се обяснят единствено с въздействието на "околната среда". От особен интерес в Германия по това време е била и ролята на наследствения материал при инфекциозни заболявания. За тези изследвания били необходими наблюдения над заболели еднояйчни близнаци, каквито обаче са изключително редки.

Предполага се, че особения интерес на Менгеле към близнаците от концлагера в Аушвиц се е дължал на намерението му да напише хабилитация на тази тема. По свидетелства на очевидци Менгеле смятал за безотговорно да се изпусне единствената по рода си възможност за изследвания, която се открива в Аушвиц.

„Така и така ще бъдат обгазени... Тази възможност повече никога няма да я има“, казал д-р Менгеле.

Менгеле устроил в концлагера т.нар. "детска градина", в която били настанявани деца до 6 годишна възраст. Бараките били в много по-добро състояние от останалите в лагера, имало детска площадка, люлки, въртележки, а децата получавали известно време по-добра храна. Тук започнали първите му изследвания над близнаци.
Близнаците били постоянно попълвани от новопостъпилите концлагеристи, като за целта Менгеле ходел на перона при пристигащите влакове.

Менгеле не бил в състояние да проведе многобройните изследвания сам, ето защо за него работели под смъртен страх евреи-концлагеристи с медицинско образование. Известни са случаи на самоубийства на лекари, така например д-р. Кобленц-Леви се е самоубил, защото "не можел да участва в такива варварски изследвания".

Има свидетелства на очевидци за преливане на кръв, инжектиране на чужди тела и болестотворни организми, както и провеждане на операции без упойка. Според източници през лятото на 1945 година по нареждане на Менгеле били убити 14 близнаци от ромски произход, подложени на дисекция. Жертвите обикновено не разбирали, че Менгеле извършва или нарежда убийства, тъй като той се държал изключително коректно с тях. По тази причина доста оцелели от концлагера не можели да повярват на станалите известни факти след войната.

Точният брой на "изследваните" близнаци не е известен, според някои оценки те са били не по-малко от 900.

Докато изследванията, свързани с близнаци, са били от личен интерес, някои от експериментите на Менгеле се свързват с проектите на други учени, работещи по това време в Института Кайзер Вилхелм. Той капвал в очите на концлагеристи (деца) някаква течност, от която очите им се зачервявали, подували и отделяли гнойни секрети. В някои случаи това водело до ослепяване или смърт на "пациентите". За тази дейност на Менгеле се предполага, че е свързана с изследванията на биоложката Карин Магнусен от Института Кайзер Вилхелм. Магнусен се интересувала от това, дали цвета на очите се предава по наследство и дали може да се използва за определяне на расата и произхода.

След войната Йозеф Менгеле става един от най-издирваните нацистки военнопрестъпници и бяга в Латинска Америка. Там се установява в Аржентина и Уругвай, където живее под истинското си име.

Опитите да бъде намерен и предаден на съд не са успешни и той умира в Бразилия през 1979 г.

Вижте още за жестокостите на „Ангела на смъртта“ в следващото видео: