О т два месеца театрална София очаква какво ще се случи в голямата Зала 1 на Националния дворец на културата (НДК) и ето, че то ще се случи – на 12 и 17 май - „Квартет. Опасни връзки след края на света” по пиесата на Хайнер Мюлер.
Режисьорът Явор Гърдев, актьорите Снежина Петрова и Захари Бахаров и екип, в който повече от всеки друг път са специалистите в сферата на високите технологии подготвят непознато за България high tech зрелище, но изпълнено с дълбок, разтърсващ смисъл.
Сюжетът е познат – „Опасни връзки” – скандалният роман в писма на Шоделро дьо Лакло от 1782 г. за цинизма и секс игрите на френски аристократи (в края на 80-те филмите „Опасни връзки” на Стивън Фриърс и „Валмон” на Милош Форман събраха милиони зрители). В пиесата на Хайнер Мюлер (1929-1995), „любовта в края на дните е ненаситна; тя бърза в състезанието със смъртта, защото залогът си самият ти, а времето изтича и камерите предават на живо”, казва Явор Гърдев. И още: „Когато любовта отмине, тя оставя такива следи, че няма как да не се връщаш към нея. Има и такъв носталгичен момент в пиесата…”
Има ред изненади и рискове в този амбициозен самостоятелен театрален проект на НДК. Как ги представя един от водещите български режисьори:
„ Огромното пространство на Зала 1 се отваря за театър. Проектът не е в рамките на конвенционалния театър, не е медиен, а се опитва да съчетае различни подходи – чисто театрален, снимачен, да го наречем филмов, и трети - необичайна технология, особено при използването й в реално време.
Технология motion capture (улавяне на движение) дава възможност актьори да играят персонажи, които са в 3D виртуална среда. Актьорите играят в пространство, което се заснема от 10 инфрачервени камери. В костюмите им са инкорпорирани маркери, които постоянно дават сигнали на тези камери. Това дава възможност да се направи нещо много важно за именно тази пиеса – размяна на персонажите и дори размяна на половете по време на играта. Това е заложено в текста на Хайнер Мюлер - пиесата е за двама актьори, които разменят ролите си, играят и трети лица, а след това се връщат в собствената си кожа - на маркиза дьо Мертьой и виконт дьо Валмон. Друг път говорят със собствените си гласове, а всъщност озвучават други персонажи. Снежина играе ролята на Захари, а той пък от своя страна играе мадам дьо Турвел – трети персонаж…”
Технологиите са отнели много време, но преди това дълго време Явор Гърдев е работил само с актьорите. „Текстът на Мюлер на пръв поглед изглежда ясен, ясно е за какво става дума. Но в него има кодирано второ действие”, обяснява режисьорът.
„Трудното за актьорите е, че едновременно с това което играят в сюжета на „Опасни връзки”, трябва да изиграват и втори паралелен сюжет – Той и Тя, да ги наречем, защото това е пиеса за Мъжа и Жената. При всяка реплика има поне два смисъла – единият е по сюжета на „Опасни връзки”, а другият е за тяхното собствено самоубийство, както се оказва.”
„И този втори сюжет е най-голямото предизвикателство и за режисьора, и за актьорите. Защото обикновено, когато се играе добре, се играе едно нещо, а не 150 неща едновременно. Допълнителните неща зависят от изиграването на основното. Освен другото, става дума също за едни и същи хора в различна фаза на техния живот. Захари сега и преди десет години, Снежина на 15, на 30 и на 45 години. Тя говори за себе си отпреди 15 години като за друг човек. Отчуждават се сами от себе си, за да върнат собствения си живот – това е емоционална рекапитулация на жизнения път. През цялото време всичките персонажи се въртят между тях двамата. И когато това се осъществи, хем имаш сюжета на „Опасни връзки”, хем едновременно имаш историята на двама души и техните взаимоотношения”.
За разлика от постановката на Гърдев по „Квартет” през 1999 г. в „Сфумато” сега пиесата се играе дословно, както е написана от Мюлер и с неговите точни инструкции как трябва да се преобръщат персонажите. Драматургията носи наситен смисъл и е трудна за изиграване. „Сега разбрах какви са били грешките ми преди 16 години когато недостатъчно съм я разбирал тази пиеса с желязна конструкция. Просто защото тогава не съм има този жизнен опит, който тя изисква, за да бъде разбрана”, признава режисьорът.
Освен риска текст на Хайнер Мюлер да бъде представен пред толкова многобройна публика, каквато очакват продуцентите от НДК, немалък риск е и опитът да се осъществи синхрон между професионалисти, които никога не са били събирани в жив спектакъл. Те са режисьорът, актьорите, максимално еманципирани от технологиите, снимачен екип – операторът и художникът по осветлението, режисьорът на пулт, който прави разкадровката в синхрон със сценичното действие и осъществява монтажа в реално време. Той подава и сигнала от специалните ефекти от 3D реалността, защото тя се смесва с 2D реалността.
Представлението ще се играе само два пъти сега и още няколко пъти през есента. Изненадва обаче убедеността на Явор Гърдев, че то може да се адаптира абсолютно навсякъде. Обратно на очакванията, нещата които имат повече технология в себе си, се оказват по-лесно адаптируеми. „Тази метална платформа, върху която върви действието, може да се изнесе, да се сложи на един площад и да се пусне голям екран Само трябва да е нощно време…” казва режисьорът. Продуцентите тихо допълват, че ще са им нужни и два или три тира…
