Новата пиеса на Яна Борисова - най-значимия автор в българската драматургия през последните години - отново е поставена от Галин Стоев - режисьора, който живее в Белгия и прави успешна кариера в Европа.
Галин Стоев разказва: "Това е третата част. Едва сега се оказа, че сме правили триптих. При "Малка пиеса за детска стая" (2007) заподозряхме за съществуването на една енергия, която циркулира между група приятели и която би могла да бъде обединяваща и за наблюдаващите отстрани. Тази енергия ми се стори много крехка, много ефимерна и много нежна.
В "Приятнострашно" (2009) се опитахме да я наобиколим, описвайки я като градина. Искахме да надникнем в тази заключена градина. От време на време отваряхме една малка вратичка към нея, после пак излизахме навън и се опитвахме да си я представим.
Сега, в "Хората от Оз" правим опит да видим пространството, което отключваше енергията на хората от "Малка пиеса…", като място, в което може да се живее. Пространство на чувства и усещания, в което бихме могли да живеем през цялото време.
През годините мисля, че всички пораснахме до степен да поемаме повече отговорност за чувствата си и да не се срамуваме от това, което изпитваме. А това е много важно, особено днес, когато никой не знае нито какво да мисли, нито какво да изпитва в една разграждаща се реалност…"
Трима от актьорите са от предишните много успешни, много награждавани спектакли - Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев и Вежен Велчовски. С тях сега са колегите им Цветана Манева и Атанас Атанасов.
Юлиан Табаков отново е сценограф, както предните два пъти.
Авторката и режисьорът посрещат своите зрители в театъра така: "Героите в тези пиеси много си приличат. Може би са едни и същи хора в различни прераждания. Може и да не са. По-важното е, че това са същества способни да приемат чувствата си, да ги коментират и споделят, което им е помогнало да оцелеят в "един доста притеснителен свят”.
"Хората от Оз" е нещо като дълго любовно писмо без адресат. Вътре е написано всичко, което искаме да кажем на тези, които обичаме или сме обичали някога."
Първите зрители на "Хората от Оз", както и при предишните спектакли на Яна Борисова и Галин Стоев (които още се играят редовно) твърдят, че в салона всеки има усещането, че думите на сцената са предназначени лично за него.
Какви са тези думи? Ето:
"Да говорим спокойно за любовта е лукс."
"Във влюбването, за разлика от всички останали емоционални състояния, има и надежда. В страстта има отчаяние. В обичта – няма страх."
"Единственото нещо, което не се съобразява със старостта, е любовта. Може да те сполети винаги, без да й пука дали е уместна. Любовта е много нетактична."
"...Градът ни е много грозен, затова е поносим. Нас красотата ни убива. Усетих го, когато бях в Рим. Толкова е красиво, че можеш да паднеш и да умреш."
"В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си..."
За Яна Борисова силен драматургичен текст се ражда, когато талантлив драматург се развълнува от нещо. Но една от най-трудните задачи за добрата драматургия е някой да я забележи. Това никак не е лесно, както е и изобщо при съвременна литература.
Писателката се вълнува от амплитудите на душата: "Ако приемем, че душата е океан, който иска да се вълнува и не понася покой, аз разказвам за всички поводи това да се случва."
Съгласна е, че героите и от трите пиеси си приличат: "Не физически, или по възраст, а заради онова, което изпитват; заради нещата, за които говорят. Вълнува ме група хора, които казват това, което останалите около мен не смеят. Къде съзнателно, къде не, аз поставям тези персонажи в различни ситуации, в различни комбинации от взаимоотношения.
Забелязах го едва в последната пиеса, толкова много ми се хареса и мисля от тук нататък да казвам, че всичко е било умишлено още от самото начало", обяснява писателката.
Родената през 1972 г. Яна Борисова е писателка, драматург и сценарист. Завършила е история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Води курсове по творческо писане. Най-известните й драматургични текстове са "Малка пиеса за детска стая" и "Приятнострашно". Носителка е на театралните награди "Икар" (2008, 2010), "Аскеер" (2008), награда на независимата критика, награда за камерна пиеса, наградата "Нова европейска драма" и др.
Текстовете й са поставени и издадени в Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Нейни произведения са още "Кралица на прозореца", "За замъците, валежите, роднините и любовта", "Тихи невидими хора", "Книгата, която се оказа дневник", "Уилъби", "Няколко истории за кралици и крале".
"За мен лично правенето на театър дава усещането, че вършиш нещо много важно; нещо, което е център на света и има смисъл да бъде направено. Такова поне е чувството, докато го правиш. През останалото време това усещане не е константно и аз истински се наслаждавам на шанса да го изпитам. Затова за мен театърът си е празник", казва тя.
Последвайте ни
