П о-агресивната политика по доходите би могла да въздейства на дефлацията, но би заплашила и конкурентоспособността.
Това заяви премиерът Пламен Орешарски по време на конференция за заплащането на труда у нас, предаде БГНЕС.
Равнището на заплащането в България зависи и от заплащането в съседни страни, както и в държави с подобно икономическо развитие като нашето, добави той. Орешарски подчерта, че ниското подоходно облагане частично смекчава голямата разлика със заплащането в страните от ЕС.
"Необходима е политика на умерено покачване на работните заплати", заяви премиерът и припомни, че от началото на тази година минималната заплата е била повишена и че правителството ще продължи тази политика в рамките на управленската програма, като целта е тя да стане 450 лв. до края на мандата.
Премиерът подчерта, че е въведена и мярката за връщане на данъците върху минималната работна заплата.
"Работните заплати са фактор за икономическото развитие и заплащането на труда има отношение към него", заяви още Орешарски. Той подчерта, че като елемент на доходите определя вътрешното потребление и колкото по-затворена е икономическата система, толкова по-силна е тази зависимост.
Според премиера развитието на глобалната криза е дало примери как страни, които са допуснали бърз ръст на работните заплати, губят по отношение на икономиката.
"При равни други условия, работната заплата оказва влияние и върху инфлацията, което обезценява валутата", каза Орешарски и допълни, че може да се счита, че е доказана връзката между заплащането и заетостта. Орешарски подчерта, че върху заплащането на труда оказва влияние и данъчната тежест.
Минималната работна заплата у нас ще продължи да се увеличава и в края на мандата ще достигне поне 450 лева, обяви премиерът.
"Равнището на работните заплати в България е сред най-ниските в ЕС и това обяснява най-динамичните темпове на покачването им. Сходна е ситуацията, ако я погледнем като относителен дял в добавената стойност", каза още премиерът и обясни, че България не е член на еврозоната, но от 16 години валутата ни е фиксирана към еврото и това ни поставя в условията на бедните страни, които са приети в еврозоната.
"Няма да искаме минимална работна заплата от 1000 лева. Ще искаме само реални възможности", каза при откриването на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров
За КНСБ нивото на доходите от труд са приоритет номер едно, каза още Димитров. Покупателната способност на хората изостава от началото на прехода.
Минималната работна заплата е под 90% от нивото от преди 24 година, когато започнаха промените в страната, уточни той. Настояваме през 2017 година средната работна заплата за достигне 40 процента от средното ниво за 28-те страни на ЕС. Сега тя е 25%, посочи Димитров. Нужно е минималната работна заплата да е поне 50% от нивото на средната заплата, добави той.
Димитров поиска през 2015 година увеличаване на заплатите във всички бюджетни системи с 15 - 20 процента. По-късно той добави, че през следващите две - три години заплатите в страната трябва да се вдигат с 10 - 15 процента годишно, за да останат в страната младите и квалифицирани кадри.
Неравенството и ниските доходи заплашват социалния мир, заяви на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров
По думите му това е глобален проблем и за да се разреши, трябва да има реална икономическа среда с минимални стандарти за труд и социален живот.
Според Димитров 1,6 млн. души в България не пресмятат своите доходи в лаптопи и техника, а в хляб, мляко и лекарства. "Пазарът днес ни разделя и има голямо разминаване между доходите на богатите и тези хората на ръба на социалните възможности", подчерта синдикалният лидер.
По време на националната конференция "Заплащането на труда в България" Димитров обясни, че няма негативна връзка между увеличаването на минималната работна заплата и ограничаването на заетостта на нискоквалифицираните работници. С 6,1 пъти България е сред трите страни с най-високи стойности в доходното неравенство между богатите и бедните.
Допълнителният неплатен отпуск, на който имат право всеки от двамата родители на деца до 8 години, след като изтече двегодишното платено майчинство, да стане платен и да се поема от работодателя или от НОИ
Това е едно от предложенията на КНСБ, които ще бъдат поставени на утрешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество, съобщи Dariknews.bg.
От синдиката аргументираха това предложение с необходимостта да се стимулира използването на този вид отпуск. От Асоциацията на индустриалния капитал в България коментираха идеята като подходяща за обсъждане, но с уговорката, че не трябва да се увеличават общите разходи за отпуските.
