Б роят на областите в България в лошо социално-икономическо състояние се увеличава на пет за 2014 г. от две през 2012 г.
Това е един от изводите на годишното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Регионални профили: показатели за развитие".
Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.
За пръв път изданието съдържа конкретни препоръки за реформи с цел подобряване на политиките на регионално развитие и в частност – повишаването на финансовата независимост на общините.
През целия период на изследване столицата София се отделя като самостоятелен клъстер, като различията между нея и останалите области не намаляват, показва изследването.
Обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние или с негативни тенденции на развитие, остава много по-широк, отколкото на тези с добри тенденции, показват данните на изследването.
Представянето на изследването на ИПИ е разделено на "добри" и "лоши" новини.
Според ИПИ анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване.
Икономическата активност на населението се повишава, а заетостта в повечето области нараства през 2013 г., макар и все още да не достига предкризисните нива.
През последните две години са налице примери за бързо възстановяващи се области, които успяват да привличат инвестиции въпреки кризата и да предлагат по-добри условия на живот. Най-показателна в това отношение е област Бургас, посочват от ИПИ.
Сред положителните тенденции в страната се посочва и че благодарение на успешната реализация на проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо.
През 2013 г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива – тенденция, която важи дори за по-малки области като, например, Търговище, показва анализът на данните
Усвояването на европейски средства масово се ускорява през 2013 г. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението остава област Габрово, следвана от област Бургас.
Водеща сред лошите новини в доклада е, че през последните години в сферата на образованието и здравеопазването протичат по-скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт.
Обхватът и на двете системи е по-малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например, здравноосигурените лица намаляват от 87,3 на 86,1%, а коефициентът на записване на населението в V-VIII клас спада от 81,0 на 79,7%, показват данните на ИПИ.
Въпреки че ситуацията на пазара на труда се подобрява, голяма част от областите в страната не участват в този процес
През 2013 г. заетостта на населението над 15-годишна възраст остава под 40% в седем области – Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България. По-голямата част от новите работни места се създават в южната част на страната.
Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват. През 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65-годишна възраст.
Единствените области, в които населението се увеличава през 2013 г., са столицата София и Бургас.
На фона на пускането в експлоатация на автомагистрала „Тракия” са притеснителни и данните на Агенция „Пътна инфраструктура” за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние, отбелязват икономистите. Наблюдават се сериозни дисбаланси по отношение на способността на отделните общини да усвояват успешно европейски средства.
Претеглени към броя на населението през 2013 г. общо усвоените средства към 31 януари 2014 г. варират от 0 лв. до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини. В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек от средногодишното население през 2013 г., като сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.
Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най-бедните области.
За периода 2004-2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най-бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.
Електронните услуги и услугата „на едно гише” се развиват бавно, като оценката на бизнеса за качеството на е-услугите се влошава спрямо миналата година. По-неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция.
Изследването сравнява притока на преки чужди инвеститори преди и след 2008 г., като преди началото на икономическата криза той е най-голям към София и сектора на строителството, а след 2008 г. е по-значителен към индустриални центрове като Пловдив, Габрово и Стара Загора.
Въпреки отлива на чужд капитал през 2010-2011 г., столицата остава лидер по привлечени преки чужди инвестиции към 2012. Изследването отчита и силна зависимост между чуждите инвестиции и дела на висшистите в населението.
Според ИПИ решението на проблемите със заетостта се изразява в политика срещу демографската криза - създаване на по-добра инвестиционна среда, както и стратегии за привличане на инвестиции, като фокус върху обучение и образование на работната ръка.
Докладът показва признаци за реално възстановяване на икономиката от кризата още през първата половина на 2013 г. Има обаче области, в които възстановяването на трудовия пазар не е започнало или е на начален етап - Ловеч, Русе, Търговище, Силистра, Благоевград и Кюстендил.
В област Стара Загора се наблюдават негативни тенденции на пазара на труда, въпреки че той е бил сравнително стабилен в периода на кризата.
Северна България остава с криза, Южна се възстановява, отчита ИПИ
Основната част от подобрението се дължи на бързото възстановяване на повечето области в Южния централен район. Позитивните тенденции по отношение на заетостта във водещи икономически центрове - София (столица), Варна и Бургас.
С отделни изключения - Габрово и Велико Търново, ситуацията на пазара на труда в Северозападна и в Северна централна България продължава да е критична.
На сайта си Института публикува подробни профили за всички области на страната.
