И ма седем-осем бранша, в които производството и производителността растат с двуцифрено число в последните няколко години, без да скачат заплатите.
Това заяви в предаването "Здравей, България" по Нова телевизия лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Според него увеличението на заплатите е възможно в някои браншове, без това да доведе до фалит на фирмите и увеличение на безработицата.
До 50% от ръста на производителността на труда не е отразен в това, което получават работниците и служителите в някои отрасли на икономиката, добави той.
Според профсъюзите това означава между 100 и 150 лева по-високи месечни възнаграждения в някои сектори от тежката индустрия и преработвателната промишленост.
Пламен Димитров припомни основния аргумент на бизнеса против увеличението на трудовите разходи – ниската производителност на труда. Димитров обори аргумента с данни за ръста на този показател в споменатите отрасли.
"Наблюдаваме едно изоставане на дохода от ръста на производителността, която изпревари тази в началото на прехода, а заплатите са 30-40% от същия показател тогава”, отбеляза Димитров.
"В България произвеждаме 80 млрд. всяка година. От тях 40% отиват към труда, а 60% към бизнеса. В Германия съотношението е обратно”, посочи синдикалният лидер. Затова профсъюзите настояват работниците да получат допълнителни законови права да договарят заплатите си с техните работодатели.
Трябва да има ясни правила за това как се формира основната заплата, смята Пламен Димитров. Затова синдикатите предлагат изменения в Кодекса на труда, като се надяват този път да не се стигне до конфликт с работодателите.
Исканите от КНСБ промени в Кодекса на труда
Синдикалистите настояват в Кодекса на труда да бъде записано, че 80% от получавания месечен доход на един работник ще бъде гарантиран чрез основната заплата, а останалото да е плаващи възнаграждения като бонуси и премии, които да не надвишават 20%.
Според КНСБ срокът за договаряне на заплатите трябва да става в рамките на шест месеца. Ако това не се случва, да се минава директно към стачни действия без важащите в момента процедури за обявяване и провеждане на протести.
Трудовият кодекс трябва да гарантира 100-процентово изплащане на заплатите дори при затруднения на фирмите, а не както е сега - до 60%, настояват още от КНСБ.
Позицията на синдиката е, че при незаконно уволнение, което е доказано в съда, обезщетението, което получава работникът, не трябва да е само за шест месеца, а за целия период до възстановяването му на работа. Според КНСБ в такива случаи трябва да носят отговорност всички, които са подписали незаконното уволнение.
Синдикалистите искат на работодателите да бъде наложено изискване всяка година да готвят план за професионална квалификация на работниците и да покриват разходите по такива курсове.
КНСБ иска в Кодекса на труда да бъде записан регламент за въвеждане на квалификационна книжка за всеки работник, която да се получава при постъпване на работа като трудовата книжка. Целта е в нея да бъдат отразявани преминатите курсове и придобитите квалификации и така да се наблюдава развитието на работната сила и на национално ниво и ще има база за вземане на управленски и инвестиционни решения.
