М утациите в гена SLC16A11, който помага за транспортирането на хранителни вещества в клетките, е отговорен за два пъти по-честото разпространение на диабета сред жителите на Мексико и другите латиноамерикански държави в сравнение с останалите региони по света.
Това се казва в статия на американски генетици от Харвардския университет, публикувана в списание Nature.
"Подобни изследвания са правени сред хората с европейски и азиатски корени, но доскоро не знаехме нищо за "лошите гени", срещащи се сред хората от други региони. Ние разширихме нашите изследвания и включихме жители на Мексико и Латинска Америка. В резултат на тях успяхме да открием един от най-сериозните рискови фактори, съдействащи за развитието на диабета. Неговото по-нататъшно проучване ще ни помогне да изучим по-добре диабета и методите за неговото лечение", заяви Хосе Флорес от Харвардския университет.
Флорес и неговите колеги са провели мащабно изследване на генома на жителите на Мексико и някои държави от Централна и Южна Америка в рамките на научния консорциум SIGMA. Главната цел на този научен колектив е била да открие причините, защо латиноамериканците страдат от диабет тип 2 по-често, отколкото европейците или азиатците.
Учените да дешифрирали и анализирали 8200 генома и са идентифицирали над 9,2 милиона еднонуклеотидни полиморфизми (SNP), мутации в една "буква" на ДНК. Сравнявайки разликите, авторите на статията с учудване са открили, че почти всички диабетици са обединени от една и съща мутация на гена SLC16A11.
Този участък от генома отговаря за транспортирането на различни хранителни вещества вътре в клетката. Появата на мутация дори и в едно от копията на този ген увеличава риска от развитието на диабет с 25%, а при наследственост и от двамата родители го удвоява. В следващите си изследвания учените смятат да проучат, как SLC16A11 влияе върху развитието на диабета и защо тази мутация не се среща при европейците и азиатците. /РИА "Новости" /
Източник:
БГНЕС
