Остеопорозата е второто социалнозначимо заболяване в света

П рез 2000 г. Световната здравна организация (СЗО) определя остеопорозата като третото социално-значимо заболяване в света - след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. Прогнозата тогава е, че до 2020 г. тя ще заеме второ място. Днес статистиката отчита, че остеопорозата вече е изпреварила онкологичните заболявания.

Тревога будят и данните от различните европейски държави, според които само 15-20% от жените с остеопороза получават необходимото им лечение. В България този процент е още по-нисък – 3-4%. Според експертите, нищожният процент на лекуващите се българки с остеопороза се дължи на нискoто ниво на реимбурсиране на лекарствените продукти за това заболяване. Доказателство за това твърдение е фактът, че през периода юни 2009 г. - февруари 2010 г. са се лекували 14 232 пациенти при 50% реимбурсиране, като за същия период една година по-рано при 25% реимбурсиране, броят на лекуваните пациенти е бил с 23% по-малко. Следва да се отбележи, че по време на по-високия процент на реимбурсиране са се лекували почти двойно повече пациентки в сравнение с периода на по-ниския.
Това заявиха в НС водещи експерти и настояха за удължаване срока на изпълнение на Националната програма за ограничаване на остеопорозата в Република България и за повишаване нивото на реимбурсация на лекарствените продукти за това заболяване. Днес парламентът бе домакин на кръгла маса на тема "Национална програма за превенция на фрактури при остеопороза".





Експертите припомниха, че европейските директиви, касаещи лечението на остеопорозата, налагат равнопоставения достъп на пациентите до лечението като основополагащ принцип, независимо от финансовото им и социално положение. В същото време ниското ниво на реимбурсация, респективно високото ниво на доплащане, лишават огромна част от българските жени с остеопороза от достъп до лечение. Поради тази причина от БМДОО настояха да се възприемат европейските практики в борбата с остеопорозата като се удължи с 5 години изпълнението на Националната програма за ограничаване на остеопорозата и се подобри реимбурсацията на остеопорозните медикаменти. Според експертите, ако се предприемат тези мерки, разходите за лечение на остеопорозни счупвания ще намалеят драстично, тъй като за антиостеопорозни медикаменти биха могли да се използват по-малко от 5-10% от необходимите средства за лечение на счупванията.
Д-р Нигяр Джафер, председател на Комисия по здравеопазването към 42-то НС подчерта, че за постигане на реални резултати в превенцията на остеопорозата и усложненията от това заболяване е необходимо прилагането на мултидисциплинарен подход за ограничаване на остеопорозния и фрактурен риск. Една от основните стъпки в тази посока е изготвянето и въвеждането на всеобхватна Национална програма за ограничаване на остеопорозата в Република България за нов петгодишен период. Като неразделна част от цялостната политика по отношение на това заболяване следва да бъде и осигуряването на адекватно финансиране на достъпно и съвременно лечение на остеопорозата, като се отчитат реалните потребности на пациентите, основани на принципите за ефикасност и предвидимост на лекарствената терапия.
По повод епидемиологията на заболяването д-р Наталия Темелкова, ендокринолог в УМБАЛ "Александровска", съобщи, че в света приблизително една от всеки три жени на възраст над 50 години е с остеопороза. Според данните 30% от жените след менопауза в Европейския съюз страдат от заболяването. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка вследствие на заболяването, тъй като 20% от пациентите загиват до шестия месеца поради обездвижване и развитието на пневмонии. Голяма част от останалите хора остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи.
Д-р Пламен Попиванов от УМБАЛ "Александровска" посочи, че директните разходи за остеопороза в България годишно възлизат на около 44 млн. лв. публични средства и над 19 млн. лв. частни. Индиректните разходи от пропуснати ползи, социални помощи, инвалидност, осигуровки, възнаграждения по болест и т.н. са многократно по-големи. Д-р Попиванов добави, че при 426 000 българи с остеопороза едва 13 813 се лекуват. Освен това средствата, отпуснати от НЗОК за директни разходи за остеопорозни фрактури са около 32 млн. лв., а за медикаментозно лечение и профилактика на фрактурите – 1.1 млн. лв.
Проф. Златимир Коларов, председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза (БМДОО), каза, че ненавременното лечение на остеопорозата води до поява на фрактури и добави, че на всеки 30 секунди по един човек в света получава фрактура вследствие на заболяването. Според него, за да се избегнат усложненията, са необходими: индивидуален подход към пациента за осигуряване на неговото придържане към лечението; правилен хранителен и двигателен режим; изследване на костната минерална плътност на 12 месеца; изследване на маркерите на костен обмен на 3-6 месеца; избор на подходящо антиостеопорозно лечение и придържане на пациента към него.
Проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR), отбеляза, че социалната тежест на остеопорозата в страните от ЕС е голяма, тъй като болестта обхваща 22 млн. жени и 5 млн. мъже. Всяка година се регистрират 3.5 млн. фрактури, от които: 620 000 тазобедрени; 520 000 на гръбначния стълб; 560 000 на ръката; 1 800 000 други. Икономическата тежест вследствие на остеопорозата за ЕС е оценена на 37 млрд. евро годишно, като очакването е до 2025 г. разходите да нараснат с 25%. /БГНЕС /

Източник: БГНЕС    

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram