А мериканските астрономи са разделени по въпроса за съдбата на кометата ISON, която ще премине по своя път най-близо до Слънцето в четвъртък. По-голямата част от учените мислят, че огромният космически леден блок ще се разпадне или ще изчезне.
"Много от нас очакват, че кометата ще се разбие на части, а някои мислят, че тя ще се изпари напълно", каза Кери Лиси (Carey Lisse), експерт по кометите в лабораторията по приложна физика "Джон Хопкинс" (Johns Hopkins), цитиран от АФП.
Той обаче отбелязва, че "други учени смятат, че може да оцелее" и да продължи по отдалечаваща се от Слънцето орбита с малко, но цяло ядро. "Мисля, че може да има 30% шанс", каза Кери като същевременно изрази "песимистичната си оценка" за тази възможност.
ISON ще мине едва на 1,17 милиона км от Слънцето и ще бъде подложена на въздействието на температура 2700 градуса.
"Тази комета не е много здрава, тя е изградена от 50% или може би 30% воден лед", а размера на ядрото й е доста малък в сравнение със средната стойност при кометите, наблюдавани досега, обяснява ученият. Диаметърът й е максимум 1,2 километра, каза той.
"Ние никога преди този случай не сме наблюдавали комета като ISON, която идва от облака на Оорт" - където са гравитационните граници на Слънчевата система и след това почти да докосне слънцето", отбелязва Карл Батъмс (Karl Battams) от лабораторията Naval Research във Вашингтон.
"Ето защо, ние нямаме опит, който да ни позволи да предскажем какво ще се случи с тази комета", каза той като добави, че не се знае дали ISON не е вече фрагментирана" при приближаването си към Слънцето.
Причината, поради която тази комета мобилизира цялата астрономическа общност от откриването й през септември 2012 г. от руски любители астрономи е ,че тя е на възрастта на Слънчевата система – около 4,5 милиарда години. Напуснала е облака на Оорт преди "едва няколко милиона години", според астрономите.
"Това е реликва от образуването на Слънчевата система", каза Кери Лисе, като подчерта, че планетите са се образували заедно с комети като тази, които са донесли водата, откъдето идва и голямото значение на тези небесни тела.
Ако ISON оцелее след близката си среща със слънцето, тя ще бъде видима през нощите от декември чак до началото на февруари. Най-близко до Земята тя ще бъде на 26 декември - около 64 милиона км, съобщи АФП.
Облакът на Оорт е съставен от комети и космически прах, който се простира на разстояние около 3 светлинни години от Слънцето във всички посоки. Фактът, че облакът е по-скоро сферичен, го различава от другите групи от отломки в Слънчевата система. Смята се, че почти всяка звезда има свой "облак на Оорт". Описан е за първи път от Ян Оорт през 1950 година.
Ръбовете на облака на Оорт са границите на въздействие на слънчевото гравитационно поле. Ако някоя от кометите се отклони твърде много от ръба, тя става междузвезден скитник. /БГНЕС /
Източник:
БГНЕС
