Това не бива да успокоява.
I. Анализ
Конфликтът със Саддам е различен от този с Милошевич, но от политиците се очаква в тези разлики да виждат рисковете, а не предимствата.
1. Причината за въздушните операции на НАТО в бивша Югославия бе прогонването на близо 1 милион албанци от Косово. Сега причината за сблъсъка не е обяснена и е непонятна за мнозинството от българските граждани.
2. Етническото и религиозното насилие над албанците бе разпознато от българските граждани, макар и посредством проблема с бежанците в Македония. Мнозинството български граждани първоначално не разбираше защо тогавашното правителството не подкрепя "братята" сърби. Но нямаше заплаха за българското малцинство. Саддам, както Бин Ладен, твърди, че конфликтът е заради вярата и петрола. Призивите му, особено ако бъдат подети от ислямски духовници, могат да тласнат в опасна посока религиозните чувства на над 12% от нашите сънародници, които са мюсюлмани. Фактор за днешната предпазливост на Франция и Германия са техните мюсюлмански малцинства.
3. Сблъсъкът с Ирак е епизод от войната с тероризма. Както предупреди военното разузнаване, ако България подкрепи военни действия срещу Ирак, ще се превърне в мишена на терористите. Тази заплаха се усеща от българите.
4. Великосръбската идея оправдаваше Милошевич пред сърбите, но не създаваше никакъв риск за българите. Сега опасността идва от съвсем друго направление. Причината да бъдем поканени в НАТО след 11 септември 2001 г. е в това, че България е на геополитическата граница на разпространение на крайния ислямски фундаментализъм. Корените на днешния тероризъм са във фундаментализма.
5. Второто югоембарго нанесе много сериозни щети на българската икономика. Такъв икономическа риск крие и иракската криза. Прякото ни ангажиране на страната на Вашингтон, особено при запазващи се различия между западните сили, може да предизвика трайни отрицателни последици за икономическите ни отношения с ислямския свят. Загубите от това ще бъдат дълговременни и не могат да бъдат компенсирани.
II. Сценарии
Възможен е следният благоприятен изход на конфликта - отстраняване на Саддам от власт и разоръжаване на Ирак. Тогава има два сценария:
Първият сценарий е това да стане без война. Добре би било с действията си като непостоянен член на Съвета за сигурност, с контактите и влиянието си в арабските страни България да е съдействала активно за постигането на този най-желан успех. Тогава заради мирния изход ще получим най-малко негативи за дадената военна подкрепа. Прогнозата за този сценарий е малко вероятна.
Вторият сценарий е целта да се постигне с война. Ако от България е поискана военна подкрепа и тя не я е дала, ще загубим качествата си на съюзник и поканата си за членство в НАТО. Няма признаци този вариант да е вероятен.
Друг краен вариант е България да даде подкрепата си, но да не договори условията за нея. В този случай, освен че ставаме мишена в бъдещите епизоди на войната с тероризма, не постигаме икономическите си интереси. За този вариант, изглежда, се готвят управляващите. Далновидното решение е предварително да договорим подкрепата си за военните акции и да постигнем на тази цена своите цели в областта на националната сигурност, както и да реализираме икономическите си интереси. Досега не се виждат признаци на подготовка за този вариант.
Ситуацията е много трудна и до благоприятен изход може да се постигне само с целенасочена българска политика. Както се вижда, вариантите зависят в най-голяма степен от политическите решения. Действа правилото на всяка кризисна ситуация - действията на управляващите буквално предопределят бъдещето на държавата. Иракската криза дава шансове, но ако се неутрализират рисковете.
Повтаря се ситуацията от Косово. Тогава точно от кризата България успя да извлече допълнителни гаранции за своята сигурност, постигна покана за преговори с ЕС и действаше като реален съюзник на НАТО. Това стана заслуга за поканата за членство в алианса.
III. Действия
Анализът и сценариите показват, че България не може да откаже подкрепа за военни операции. Остават две решения. При едното България безрезервно подкрепя заради "нашия цивилизационен избор", а при другото - договаря подкрепата си.
При договарянето се стреми:
1) да получи максимални гаранции за своята сигурност до членството в НАТО, и
2) да постигне своите икономически интереси.
Да припомним, че България договори подкрепата си за НАТО срещу Милошевич.
България ще поеме ненужни рискове и негативи, ако даде подкрепа за военни действия срещу Ирак, без да се съобрази с позицията на Европейската общност.
Най-трудното, но единственото добро решение е да се договори подкрепата, като се защитят националните интереси.
Поканени сме, но още не сме членове на НАТО. Нямаме нужните ни гаранции за своята сигурност, а подкрепата, която ще дадем, със сигурност поражда нови, несъществуващи досега рискове за България. В случай на опасност трябва да се справяме сами.
Заради националната сигурност управляващите трябва да поискат и договорят допълнителни гаранции срещу новите рискове.
