"Южен поток" ще създаде 5000 работни места у нас|Vesti.bg

Т ърговско-промишлените палати на България, Сърбия и Унгария се срещнаха на кръгла маса на тема «Южен поток – ползите за България и Европа», за да обсъдят възможностите и предимствата на газопровода като мащабен енергиен проект.

Страните решиха да обединят усилията си и активно да работят за максимално широка информираност на бизнеса и гражданите по изграждането на газопровода Южен поток, както и по въпроси на регионалната политика като необходимостта от дългосрочно планиране на инвестициите и доставките за изграждане на енергийната инфраструктура.
Представители на търговско-промишлените палати на България, Унгария и Сърбия, Унгарско-руския комитет, Natural Gas Europe и "Южен поток България" АД обсъдиха различните аспекти на проекта и неговото влияние върху региона. Сред най-обсъжданите теми на събитието бяха: участието на местния бизнес в дейности по проекта; международното сътрудничество между страните по трасето на газопровода; енергийната сигурност и диверсификацията на газовите доставки; регулаторната рамка и екологичните аспекти в използването на природния газ като гориво за индустрията.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от активизиране на сътрудничеството на международно ниво. Това ще улесни диалога между властите както на национално, така и на регионално ниво, бизнеса и хората, за които реализацията на газопровода ще има пряко значение.
"Решението да обединим и активизираме работата си за максимално широка информираност на бизнеса и обществеността за газопровода "Южен поток", заедно с нашите партньори, е добро начало и за едно по-задълбочено международно сътрудничество в подкрепа на бизнеса. За Българската търговско-промишлена палата е удоволствие да бъде домакин на това събитие" – заяви Иван Табаков, председател на Варненската търговско-индустриална камара.
Участниците в кръглата маса споделиха мнението, че "Южен поток" е бизнес, а не политически проект. Целта на "Южен поток" е да увеличи доставките на природен газ за икономиките на трите страни и Европейския съюз като цяло. Строителството на газопровода ще има и дългосрочни ползи за българската икономика. Първоначалните прогнози са, че по време на строителството на "Южен поток" ще се създадат 5000 нови работни места, а директните инвестиции ще достигнат 3,5 млрд. евро.
"Не бихме желали изострянето на политическата ситуация в региона да попречи на нещо, което е от полза за бизнеса. Смятаме, че трябва да се прецени добре ефектът върху бизнеса и гражданите на ЕС. БТПП е заложила в насоките на дейността си за изминаващия период 2009 – 2014 г. – прозрачност и информиране на обществото за напредъка по междудържавните преговори и активизиране на дейността на българските участници за ускоряване на реализацията на международни проекти като "Южен поток", каза г-н Табаков, председател на Варненската търговско-индустриална камара.
Желко Сертич, председател на сръбската Търговско-промишлена камара заяви, че е необходим нов подход – постигане на консенсус между правителствата, международните организации, бизнеса и обществеността. Той изтъкна, че инициативата за този нов подход трябва да дойде от бизнеса и бизнес организациите. "Ние трябва да се фокусираме върху подкрепата на мащабни енергийни проекти, които ще осигурят значителен икономически растеж и енергийна сигурност" – добави той. Сертич съобщи, че сръбската Тръговско-промишена камара вече работи за създаване на "Балканска енергийна инициатива" – организация, чиято цел е да стимулира диалога между съседните страни и развитието на политиките в региона на Балканите.
"Според нас "Балканската енергийна инициатива" ще играе важна роля с подкрепата си за бизнеса, за да могат големи, малки и средни предприятия да спечелят от инвестицията в енергийна инфраструктура. Функциите на търговско-промишлените палати като представители на бизнеса предполагат именно те да стартират тази инициатива, която ще остане отворена за всички заинтересовани, включително индивидуални предприемачи, както и неправителствени организации. Ние стартирахме процеса по реализацията на тази идея с писмо за намерения, което ще дискутираме и по-късно през месец май във Виена" – каза още Желко Сертич.
Дрю Лайфхайт от Natural Gas Europe – водещия Информационен център за природен газ и енергия – подкрепи идеята. Той каза, че е необходима по-добра координация между страните, за да се постигнат максимални ползи от такива мащабни проеки като "Южен поток". "Турция дори предложи проектът да премина през нейна територия, което допълнително би засилило позициите й като енергиен център. Балканските страни могат само да загубят, ако не обединят усилията си."
Игор Еликин, изпълнителен директор на "Южен поток България" АД каза, че проектирането на тръбопровода напредва. Той приветства събитието като заяви, че " това е отлична възможност за всеки заинтересован да дискутира важните въпроси по изграждането на "Южен поток". Ние изцяло подкрепяме идеята за активизиране на диалога между балканските страни. По-добрата координация в енергийната политика ще спомогне да повишим доверието на инвеститора, както и увереността, че проектът ще приключи в срок в интерес на бизнеса и обществото."
Проектът "Южен поток" има вече одобрен ОВОС от Министерството на околната среда и водите в България. Проектът е разделен на две части – трасето преминаващо през водите на Черно море и наземна част. Морската част от трасето на газопровода започва от град Анапа, разположен на черноморския бряг в Русия. След това трасето преминава през териториалните води на Турция и излиза на българския бряг в близост до Варна. Дължината на морската част от трасето на "Южен поток" ще бъде 931 км. Газопроводът преминава в 11 области в северна България – от Варна до границата със Сърбия, в близост до граничния пункт "Кула-Зайчар". "Южен поток" ще преминава през територията на България, Сърбия и Унгария.
Газопроводът ще има четири тръби и всяка една от тях ще има капацитет на преносимост от 15,75 милиарда кубични метра природен газ годишно. Предварителните планове са, че първата тръба ще може да заработи до края на 2015 г. Целият капацитет от 63 милиарда кубични метра природен газ годишно ще бъде достигнат когато и четирите тръби заработят през 2018 г. /БГНЕС /