А ко ипотечният кредит се изплаща предсрочно, със собствени средства, няма да се плаща допълнителна такса. Това заяви в ефира на бТВ народният представител от ПГ на КБ и зам-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм Румен Гечев.
Той обясни, че до момента, когато се ползва потребителски кредит, ако има предсрочно негово погасяване - няма никаква допълнителна такса, но ипотечните кредити са имали особен статут, който ще бъде променен. "Смятаме да разширим полето на действие на Закона за потребителския кредит и да включим в него ипотечния и да се премахне таксата при предсрочно погасяване със собствени средства. Ако се ползва заем от друга банка за погасяването му, групата експерти от двете управляващи партии предлагаме такава такса да се начислява само за първите 12 вноски и тя трябва да е до 1% и да касае дължимата главница за втората година, не за целия заем", поясни депутатът.
Гечев коментира, че банките първоначално не са се съгласявали, защото ще получават по-малко такси, но е постигната висока степен на съгласие с тях. "Нашите аргументи са движение към пазарна конкуренция и европеизация на българската банкова система. Банковата конкуренция е в полза и на самите банки. Стимулират се тези с добър мениджмънт и работят добре", категоричен бе той. На въпрос дали банките няма да заместят тези такси с други, непредвидени в закона, народният представител отговори, че този вариант също е бил обмислен. "За това обмисляме да включим норма, че ще има такса само срещу определени услуги, а не, защото на банката и трябва такава. Така ще знаем за какво плащаме и какво получаваме", заяви депутатът.
На въпрос какво ще се приемни в сформирането на лихвения процент, Гечев отговори, че лихвата има два компонента, от които единият е наречен "пазарен индекс". По думите му той до момента се е определял по методика на отделните банки. "Когато една банка има повече лоши кредити от друга, с цел да ги компенсира вдига лихвата на тези, които си плащат редовно", обясни народният представител. Той бе категоричен, че това вече няма да може да става и банките ще трябва да формират този компонент по пазарен индекс. Гечев обясни, че той ще бъде EURIBOR - на еврозоната, LINBOR - лондонският индекс, СОФИБОР - българският, или комбинация от тях. "Това ще бъде вече избор на самата банка. Банките няма да могат да прехвърлят собствените си проблеми върху хората", зави депутатът.
Гечев продължи, че вторият компонент ще бъде различен за отделните банки и се нарича "фиксирана надбавка". Той коментира, че банките, които са в по-добро, състояние ще могат да предлагат лихви с по-нисък дял на фиксирана добавка и общата лихва ще е по-малка.
"Банките няма да могат сами да определят цената на ресурса, а тя ще се определя от пазара. Навсякъде по света, където се засилва пазарната конкуренция, това натиска цените надолу", каза още той.
Помолен да коментира, че тези индекси сега са рекордно ниски и лихвите ще паднат, но с качването им ще се покачат и лихвите, Гечев отговори, че това е така. Той обаче обясни, че с години тези индекси са били ниски, докато лихвите в България са били високи. По думите му те са много стабилни и така каквото се случва в банковия свят ще важи и за нашата страна. Помолен да сравни лихвените проценти в България и другите страни, Гечев отговори, че има разлика между лихвените проценти в различните държави членки на ЕС. Като пример той даде Германия, където ипотечният заем е с 4-5% лихва. "В други развити страни той е още по-нисък. В България лихвата е по-висока, защото рискът е по-висок", заяви депутатът. Той обясни, че за това и лихвата по депозитите е по-висока. По думите му това няма да се премени само с ново законодателство, а с икономическото развитие на страната и намаляването на риска.
Той обясни още, че с влизането ни е еврозоната, ако това бъде направено, ще има пълна синхронизация с Европейската централна банка и банките в страните членки на ЕС. /БГНЕС /
Източник:
БГНЕС
