В книгата "Аз живях социализма" са събрани 171 кратки лични истории за преживяното в България от 50-те до 80-те години на ХХ век.
Инициатори на този проект са журналистите Диана Иванова и Калин Манолов, психотерапевтът Румен Петров и писателят Георги Господинов. През пролетта на 2004 г. те създават в интернет сайта www.spomeniteni.org и отправят покана всеки да разкаже лична история от времето на социализма.
"Решихме, че имаме нужда от пространство,в което да се осмелим да разказваме за хубавото и лошото от онези години. Интернет ни даваше това пространство - достатъчно либерално, достъпно и евтино. Държахме проектът ни да остане личен и независим, без власт, институции и финансови благодетели зад гърба ни", пише във въведението Георги Господинов. От 450 записани до сега истории той е подбрал 171, които са влезли в книгата.
На корицата е публикувана най-късата история. Тя е на Борба Георгиева Бръмбашка, 50-годишна лекарка от село Търнава, община Бяла Слатина:
Имена
Ние сме три сестри.
Най-голямата е Борба.
Средната е Победа.
Най-малката е Вяра.
Родени през социализма.
Ужасно си личи.
Георги Господинов подчертава, че инициаторите нямат претенцията това да е Историята на социализма, нито Мемоарната му книга. "Това са отделни истории и спомени за онова време. Възпитавани сме, че националната история е нещо крайно сериозно, свещено, като материята, от която се шият знамената, и там не можеш да втъкаваш както си поискаш своята малка частна история, особено ако се различава от официалната.
Нашата идея пък беше да направим тъкмо това. Защото големият разказ за онова, което се случва тук и сега, не може да бъде сглобен само от едри историко-политологически обяснения".
Той цитира френските антрополози Берто и Малишева: "От всички държавни тайни при комунистическите режими една от най-строго охраняваните несъмнено беше тази за същността на всекидневния живот".
На тричасов дебат при представянето на книгата в "Червената къща" във вторник и инициаторите, и дошлите много хора казваха, че българското общество днес се нуждае от пространство, в което всяка преживяна история на времето на социализма да бъде споделена.
Както казва Георги Господинов, "тоталитарното минало като личен опит остава непреработено, явява се единствено в отделни враждуващи разкази на жертвите, на носталгията, на властвалите по онова време".
Той напомня, че през последните 16 години в България бяха издадени много мемоари, лични биографии, истории за предишния режим. Повечето от тях са написани от хора от бившата номенклатура и от Държавна сигурност. Това инициаторите на проекта "Аз живях социализма" определят като "продължаващо задръстване на колективната памет с пиратски версии на миналото, тъй като в частните стратегии на авторите влиза пренаписването му, "прането на биографии".
Най-възрастният публикуван разказвач е 82-годишен, най-младият - 21. Разказват българи от цялата страна, както и от цял свят - Лондон, Ню Йорк, Токио, Ница, Гимараеш, Детройт, Виена и т.н.
Господинов съобщи, че 65% от авторите са млади, на възраст 25-40 години. Това сигурно се дължи на достъпа до интернет, но и на друго. "Разпространената предварителна нагласа, че младите хора не се интересуват от миналото, че не искат да помнят и знаят за случилото се през социализма, поне в този сайт беше сериозно разколебана", казва той.
Един от инициаторите - Калин Манолов - не е доволен от извършеното: "параноята на социализма още не е изживяна; говорят стотици, мълчат десетки хиляди".
За Румен Петров най-важна е "свободата на свързването". За Диана Иванова най-ценно е "усещането за общност, което създава проектът".
Самият Георги Господинов казва: "Вярвам, че докато разказваме историите си, сме живи. И сме преживели и надживели онова, за което разказваме."
Сайтът www.spomeniteni.org е отворен за още истории. Възможно е да бъде публикуван още един сборник с лични истории, каза екипът на проекта.
