България чака отговор от ЕК за акциза за метана преди 1 декември

П омолих Европейската комисия не по-късно от 1 декември да имаме отговор. Това каза зам.-финансовият министър Людмила Петкова за чакания от Брюксел отговор за акциза за метана, предаде репортер на БГНЕС.

Преди повече от месец стана ясно, че България е поискала от Европейската комисия да не променя до 2020 г. настоящия акциз върху метана, ползван за моторно гориво. Ако искането бъде уважено, ставката за 1 кг метан ще се запази на сегашното ниво от 4 стотинки или 0,85 лв. за гигаджаул. При отказ на ЕК обаче акцизът ще трябва да се увеличи на 25 стотинки на килограм от 2014 г. От 1 януари 2014 г. България е длъжна да прилага минималната ставка в ЕС - 5,10 лв. за гигаджаул, или 0,25 лв. за килограм. В края на тази година изтича преходният срок, в който България има право да събира по-нисък акциз върху метана в сравнение с минималните нива за Европейския съюз. С писмо от август поискахме от Брюксел това изключение да бъде удължено до 2020 г.

Зам.-министърът посочи, че преди дни е изпратен и мейл, с който помолили по-бързо да бъде отговорено, за да е сигурно, за да няма притеснения, че остава 85 лв. за гигаджаул. В него властта у нас е посочила, че законът е гледан на второ четене в бюджетна комисия, предстои разглеждането му в зала.

Людмила Петкова бе категорична, че няма да допуснат на 2 декември, примерно да няма отговор от Брюксел. "Правим всичко възможно да имаме отговор преди 2 януари, т.е. да не се допусне примерно да влезе в сила ставка 5,10 за природния газ и след това да се въведе минимална ставка. Имаме уверението, тъй като те считат, че това не е вредно данъчна мярка и няма проблем да се прилага, но за правна сигурност за нас като държава, тъй като искаме прилагането да е от 31 декември 2019 г. изпратихме нотификацията, съответно и писмо, с което да ни потвърдят, че България може за 6 години да ползва намалената ставка без проблем.

Заместник-министърът обясни, че в данък лихва се предвижда регресивно намаляване на ставката – на 8%, 6%, 4% и след това премахване на данъка по лихвите по депозити. Според нея това ще донесе около 15 млн. лв. загубите за бюджета от тази промяна. "Първоначално за тази година беше направен разчет данъкът върху лихвите по депозити да е 132 млн. лв., но всъщност изпълнението в приходната част показва, че няма да бъде толкова, а между 80 и 90 млн. лв.", обясни Петкова. Действително те са разчетени, когато е изчисляван данъкът върху доходите на физическите лица. "Не случайно се бърза с данъчните закони, за да се знае окончателният вариант на данъците и на промените, за да намерят отражение в бюджета", каза зам.-министърът. /БГНЕС /

Източник: БГНЕС    

Последвайте ни

• Viber
• Newsletter
• Google News
• Facebook
• Instagram